Ново заглавие: “Отвъд думите – арт терапия с деца от аутистичния спектър”


Излезе от печат най-новото заглавие на Център за психосоциална подкрепа: “Отвъд думите – арт терапия с деца от аутистичния спектър” от Кати Еванс и Янек Дубовски.

Книгата можете да намерите на книжния пазар или да поръчате от нашия онлайн магазин… 

Съдържание

Въведение
1. Дефицити на развитието: Комуникация и въображение
2. Въображаема игра, творчество и изкуство
3. Развитие на уменията за рисунъка
4. Символи, знаци, теория за ума, аутизъм и развитие
5. Основата за интервенцията: От теорията към практиката на рисунъка
6. Диагноза, разбиране и оценка
7. Работата със Стивън
8. Разработване на модел за интерактивна арт терапия
Библиография
Показалец на използваните понятия
Показалец на цитираните автори

За авторите

Кати Евънс е арт терапевт, специализиращ в развитието на комуникативните способности на децата с аутизъм. Тя е директор на „Семейна терапия с ресурси за аутизъм” – фондация със седалище във Финчли, Северен Лондон, създадена да подкрепя деца и млади хора с разстройства от аутистичния спектър и Аспергер синдром, както и техните семейства.
Янек Дубовски получава докторска степен по сравнителна психология през 1983 година, изучавайки един от най-ранните проекти за изследване на арт терапията в Обединеното Кралство. Той е квалифициран арт терапевт, консултант и психотерапевт и е работил в специализирани психиатрични болници като старши арт терапевт. Обучавал се е в Клиниката за психотерапия на Линкълн Мемориъл и Института за изкуствата в терапията и образованието и е бивш директор на Програмите по арт терапия в университета на Хъртфордшир. Понастоящем е тематичен координатор на арт терапиите в Университета Роухемптън, където отговаря за следдипломните курсове по арт терапия, терапия с танцови движения, драматерапия, музикотерапия и игрова терапия.

Въведение

Приложението на арт терапията при деца с аутизъм не е нещо ново. С развитието на професията от 60-те и 70-те години на ХХ век насам, безброй практици са допринесли за образователните и лечебни програми, предлагани на аутистичните деца в условията на специалните училища и социалните служби, както и в частната практика. Разработвани са различни модели на арт терапия, които варират от наблягащи на развитието чрез подпомагането на индивида да премине от един стадий на рисуване към следващия до психотерапевтично интервениращи с фокус върху облекчаването на психологичните проблеми и дистреса. Някои от тези модели са дискутирани в тази книга, заедно с подчертаването на конкретни подходи, които разработваме от средата на 90-те години.

Като вникваме все повече в условията и състоянията, свързани с аутизма, се подобрява и разбирането ни за ефективните форми на подкрепа или интервенция. В тази книга изследваме нашето разбиране за изкуството на децата с аутизъм и как арт терпаията може да им помогне. От перспективата на съвременната психология, занимаваща се с деца и бебета, с конкретен фокус върху емоционалното развитие и взаимоотношенията, така както са повлияни от изследванията на интерсубективността, се опитваме да дадем модел на интервенция, насочен към тежестта и сложността на нарушението, свързано с дефицит в комуникацията и въображението като характеристика на аутизма.

Сред различните дефицити на развитието, които могат  да се наблюдват при  децата с аутизъм, дефицитите в комуникацията и въображението са много видими. Въпреки че болшинството аутистични деца развиват език, употребата на езика често пъти е идиосинкретична [1] и може да включва ехолалия, повтаряне и забавено обработване.

Могат да се открият много паралели, когато наблюдаваме играта на децата с аутизъм, като например повтарящото се строене на кули с кубчета Лего или подреждането на моливи в специфичен ред според цвета.  Играта не е онова, което можем да наречем „въображаема”. Тя не включва игра наужким, нито пък предполага, че детето е способно да си представи, че един обект може да замести друг обект. Докато за нормалното дете един банан може да служи за телефонна слушалка или метлата и нейната дръжка могат да представят кон за игра, за аутистичното дете те си остават банан и метла.

Тези примери са показателни за тежестта и сложността на нарушението, свързано с дефицитите в общуването и въображението, характерни за аутизма. Сред множеството форми на интервенция, които са били прилагани и се прилагат в подпомагането на тези деца да преработят своите нарушения, арт терапията изглежда обещаващо. Когато създаваме една картина, това е акт на комуникация; ние очакваме и се надяваме онзи, който я гледа, независимо дали това е майката на детето или публиката на артиста, да разбере нещо от онова, което е било обрисувано, когато гледа образа. Творческият акт, необходимо присъстващ в създаването на изкуство, е сам по себе си акт на въображение. Той включва превод на вътрешния език в ума в осезаема и конкретна форма върху листа хартия. По-нататък ще опишем процесите на развитие, чрез които нормалното дете добива способността да създава образи, които са едновременно комуникативни и въображаеми, и ще изследваме онези неща при аутизма, които пречат на тези процеси.

По същия начин много деца с аутизъм развиват език, но го използват по идиосинкретичен и неподходящ  начин. Тези деца често се научават как да създават репрезентативни образи. Всъщност ние сме популяризирали случаи на деца, които са показали забележителна способност и талант в своите рисунки, като най-забележителните примери вероятно са Надя и Стивън Уилтшър (Selfe, 1977, 1983). В нашата работа обаче, отново и отново се натъкваме на същите идиосинкрезии и неадекватности в създаването на образи, както в употребата на езика.

Тези наблюдения и въпроси формират изходното начало на нашето търсене и запитване на изкуството на децата с разстройства от аутистичния спектър. Като арт терапевти ние си представяме, че изкуството може да подпомогне, на едно фундаментално ниво, развитието както на комуникацията, така и на въображението, но в практиката си сме разработили набор от предупрежедения, които трябва да се съблюдават. Много по-важно е да се разбере акта на създаване на образа, както и всичко онова, което се включва в него, отколкото самия краен образ. Всъщност, често пъти сме откривали, че анализът само на крайния образ дава подвеждащо разбиране или интерпретация на онова, което се случва при детето. По същия начин, по който богатият речник на добре функциониращите аутистични деца, може да ни доведе до допускането, че те имат софистицирани комуникативни умения, майсторството в рисунъка, показвано от деца като Надя и Стивън, може да ни накара да предположим, че те са развили софистицирани канали за графична комуникация.

Важно е да се разбере развитието на нормалното рисуване в детството, преди да можем да видим как състоянието на аутизъм го повлиява. В тази книга ще се опитаме да прокараме такива сравнения и да покажем някои от процесите на рисуване, развити от аутистичните деца. Това ще бъде направено в контекста на арт терапията, в която терапевтичното отношение между клиент и терапевт е толкова важно, колкото и самият процес на създаване на изкуство.

Ще покажем как това се съотнася с нормалното развитие в невербалния комуникативен диалог, който се случва между детето, другите хора и художествената работа, в която те участват. Рисунките и картините са форма на комуникация и развитието на това не се

случва изолирано, а в сложно отношение, което включва тези три елемента: детето, образа и наблюдаващия. Това тристранно отношение е отразено в терапевтичната среда: клиента, терапевта и образа. Моделът на арт терапия, описан в тази книга, е до голяма степен базиран на директния превод на нашето разбиране за онова, което се случва в нормалното детско развитие в терапевтична ситуация. Поради това ще се спрем също подробно и на предходното развитие в бебешка възраст, което се приема за необходима основа, върху която може да се развие способността за въображение и символизация.

Децата с аутизъм са изложени на изкуството от различни посоки. Повечето специализирани училища разполагат с арт отдели и употребата на художествените материали се насърчава открито. Много други форми на интервенция като TEACCH, Makaton и PECS [2] до голяма степен разчитат на картинни образи. Тази книга ще разясни различията между способността за разпознаване на репрезентативни образи и способността за тяхното генериране. Докато тези два процеса са ясно свързани, ние ще покажем, че в редица отношения те са много различни.

Стереотипното и повтарящо се  поведение, наблюдавано при много деца с аутизъм, може да се разбира като избягващо поведение, доколкото повтарящите се действия служат за отрязване на външните стимули, които може да се преживяват от детето като непреодолими или дори болезнени. Забелязали сме подобни форми на повторение, дори в на пръв поглед сложните репрезентативни образи, създадени от някои от децата, с които сме работили. Ще покажем как се разпознава този феномен и ще опишем как сме разработили набор от стратегии, насочени към работата с това и всъщност към подпомагането на детето да премине към едно по-освободено и по-отпуснато отношение с процеса на създаване на изкуство.

Тази книга е за родителите на деца с разстройства от аутистичния сектър, които искат да постигнат по-добро разбиране на творческото развитие. Тя е предназначена също и за учители, други професионалисти, работещи с хора с аутизъм, както и за самите арт терапевти. Все още съществува голямо объркване относно различията между създаването на изкуство като елемент на играта, като елемент на творческото обучение и използването на процеса на създаване на изкуство в арт терапията; ние ще се опитаме да изясним това объркване. Ако на картините се гледа като на обекти с комуникативна стойност, които не разчитат на думите, може ли една форма на терапия, базирана на изкуството, да помогне на хората, които имат затруднения с езика, да комуникират? С други думи, дават ли изкуството и процесът на създаване на изкуство алтернативни средства за комуникация на индивидите с дефицити в развитието на езика?

В този пункт ще изложим накратко пътуването, което предприехме в разработването на нашите идеи. Янек е квалифициран арт терапевт повече от двадесет години; той е прекарал много време, работейки с хора с изоставане в развитието, включително с хора с тежки до умерени обучителни трудности, както и с хора с аутизъм. Кати първоначално развива своя интерес към комуникационните затруднения през своя опит като майка на син с дълбоко увреден слух. През ранните му години тя разработва различни начини за употреба на изкуството и езика на тялото, за да комуникира с него. Този опит я води до развитието на интерес, първо, към изкуството и тя получава образователна степен по изящни изкуства като зрял студент,  след което продължава обучението си като арт терапевт.

Пре 80-те Янек поддържа модел за арт терапия на развитието (Dubowski, 1990) за клиенти с комуникативни и обучителни затруднения, основан на допускането, че способността за  иконично [3] комуникиране (с картини) се развива през серия от стадии, паралелни на езиковото развитие. Той набляга също на един момент относно самата употреба на езика, която според него често се пропуска, а именно, че наред с това, че езикът се използва за комуникация с другите (интеркомуникация), ние също използваме езика и по много личен начин, вътрешно, в ума си, за да придадем смисъл на света (интракомуникация). Езикът, използван по този начин, ни позволява да комуникираме с различни аспекти на нашето съществуване, нашето съзнание, между нашите мисли и нашите чувства, нашите усещания за света и нашата интуиция за тези усещания.

Без някои форми на езика е трудно да си представим как човек може да придаде смисъл на всички тези различни и сложни стимули. Въпреки че не се раждаме с езика, ние се раждаме с потенциала за него. През взаимодействието с другите, използващи езика, в частност, нашите родители или онези, които се грижат за нас, тази вътрешна предиспозиция за езика се разгръща. На много от пациентите, с които работим, тази способност липсва. Някои от тях са научили няколко думи, други изглежда отговарят адекватно на нещата, които им се казват, а трети нямат никаво разбиране на езика, или поне на говоримия език.

Много форми на изоставане в развитието и аутизъм, също като травмата и психиатричните проблеми при децата, често възпират или забавят нормалното развитие. В резултат на това индивидите не постигат сепарация (от основния човек, който се грижи за тях, а тя е необходима за индивидуацията – развитието на повече или по-малко автономна себе-същност [4] ), и обитават свят на объркващи обекти, в който не могат да намерят място за себе си. Подпомагането на тези деца да развият своите рисувателни умения до репрезентативния стадий и отвъд, дава на тези индивиди възможността да се развият по посока на усещането за „себе-същност”. Арт терапията, следователно, е подходящо и валидно лечение в тези области. (Dubowski, 1984, р. 57)

Някои тежко увредени хора може изобщо да не развият езика и вследствие на това да нямат думите, за да разбират собствените си чувства. В подобни случаи възможно ли е следите, които те правят в арт терапията, да започнат да придават някаква форма на тези неназовани емоции, които след това могат да бъдат споделени с друг човек? Арт терапевтите са обучени в разбирането не само на повърхностното значение на картината –  нейното манифестирано съдържание, но също и в разбирането на чувствата, мислите и идеите, които лежат в основата или стоят под съзнаваната повръхност на картината –  разбирането на латентното съдържание. Изразяването на емоциите чрез посредничеството на изкуството сега вече може да се разглежда като предлагащо възможността за регулация и оздравяване на личностните емоционални преживявания. Една от основните теми, които ще изследваме в тази книга, е качеството на преживяванията, споделени с друг човек, които аутистичното дете може да получи по време на арт терапията.

Нашето теоретично разбиране за процесите на развитието е разнородно: теорията на обектните отношения и в частност работата на Доналд Уиникът (1953, 1971, 1991) и Маргарет Малер (вж. Mahler, Pine & Bergman, 1985)  са оказали влияние, така както и по-скорошните психологични разработки на автори като Тревартен (Trevarthen et al., 1998) и Шор (Schore, 1999). По-конкретно, ще се възползваме от работата на Даниел Стърн (1985) и неговото разбиране за значението на интерсубективността  в отношението бебе-майка.

Важно е да се направи разграничение между практиката на психотерапията или психоанализата и разбирането на теориите на развитието, които водят началото си от тези дисциплини. И без да считаме, че работата ни като арт терапевти (с деца, които са аутистични) е форма на психотерапия по начина, по който този термин обикновено се прилага, ние сме силно повлияни от гореспоменатите теории на развитието.

В книгата  са дадени примери от практиката на авторите за работа с деца с аутизъм  с цел читателите да се запознаят с някои от характеристиките на аутизма и как те се манифестират в условията на арт терапията.

 


[1] Особена, характерна – б.пр.

[2] TEACCH (Treatment and Education of Autistic and Related Communication handicapped CHildren) – Програмата „Лечение и обучение на деца с аутистични и свързани с тях комуникативни нарушения” е разработена от Факултета по психиатрия на Училището по медицина към Университета на Северна Каролина, САЩ. Тя е предназначена за подобряване на разбирането и предлаганите услуги за всички деца и възрастни с аутизъм и свързаните с него комуникативни нарушения. Това е достъпна, базирана на общността програма, която обхваща консултиране, изследване и професионално обучение.

Makaton е уникална езикова програма, която предлага структуриран, мултимодален подход за обучение в комуникативни, езикови умения и грамотност. Програмата Makaton е създадена от Маргарет Уолкър, речеви и езиков терапевт, работещ с деца и възрастни с разнообразни комуникативни и обучителни затруднения. Символите и знаците Makaton съвпадат с всички понятия в двата речника, които се използват с речта, писменото слово или самостоятелно. Двата речника са: малко ядро от основни понятия, съществени за всекидневния живот, и един много по-голям речник на възможните теми, без предварително зададени ограничения, който покрива по-широк кръг житейски преживявания. И двата речника дават визуални репрезентации на езика, което подпомага разбирането и прави експресивната комуникация по-лесна.

PECS (Picture Exchange Communication System) или „Комуникационна система чрез обмен на картини” е разработена като разрастващ се алтернативен пакет за обучение, който позволява на децата и възрастните с аутизъм и други комуникативни дефицити да инициират комуникация. PECS започва с обучаването на един ученик да обмени картина по желана от него тема с учителя, който веднага отличава това искане. Системата е успешна с юноши и възрастни, които имат широк кръг от комуникативни, когнитивни физически затруднения (Bondy, 1996).

[3] Зрително – б.пр.

[4] Понятието „Self” – в езика понятието „self” се отнася до собствената индивидуалност или същност на човек, до човека като обект на интроспекция и рефлексия най-вече във връзка с нещата, които доставят удоволствие и интересите. В психоаналитичната традиция това понятие е въведено от  Хайнц Хартман през 1950 год. Терминът се подема от аналитици като Д. Уиникът и Х. Кохут. В английската традиция това понятие има по-скоро феноменологична конотация и служи за разграничение на нарцистичното измерение на субекта, докато в американската традиция то се използва повече (емпирично) за дефиниране на специфичната клиника на нарцистичните смущения. От него произлиза течението Self Psychologyвъзникнало като реакция на Ego Psychologyкато прекалено съсредоточена върху адаптацията и върху клиниката на неврозите.

Тъй като в българския език  няма еквивалент на  „self“,  избрахме да превеждаме това понятие като „чувство за собствения аз” в съответсвие с превода на Н.Атанасов в „Теории за психологичното развитие в психоанализата”, стр.339   – б.пр.