Депресия


Какво представлява депресията?

Депресията е състояние, което повлиява едновременно тялото, настроението и мислите на човека. Тя се отразява на начина, по който се храним и спим, на начина, по който гледаме на себе си и на начина, по който възприемаме нещата около нас. Депресията е нещо повече от лошото настроение, което “ще ни мине” ако спрем да мислим за него. Страдащите от депресия не могат просто да “се вземат в ръце” и да се разведрят, напротив, без подходяща помощ, техните симптоми могат да траят седмици, месеци или дори години. И все пак, в болшинството от случаите, на тях може да им се помогне – факт, който твърде често бива пренебрегнат.

Кои са типичните симптоми на депресията?

Повечето от симптомите на депресията са лесни за разпознаване и може би заради това често остават неразпознати. В общия случай се срещат едно или няколко от следните оплаквания:

  • Трайно понижение на настроението, изразяващо се в тъга, безпокойство или “празнота”
  • Чувство на безнадеждност и песимизъм; песимистично или равнодушно отношение към бъдещето
  • Чувство на вина, безполезност и безпомощност
  • Понижена самооценка, неувереност
  • Загуба на интерес към или удоволствие от дейности, които преди това са били приятни – като хобита, социални контакти, развлечения, секс
  • Понижена енергия, повишена уморяемост, състояние на “забавеност” (често се наблюдава силна умора след минимално усилие)
  • Проблеми с концентрацията, запомнянето, вземането на решения
  • Безсъние (инсомния), ранно събуждане или склонност към преспиване
  • Загуба на апетит и на тегло или обратното – преяждане и бързо напълняване
  • Мисли за смърт и самоубийство, опити за самоубийство
  • Необяснима неудовлетвореност, нетърпимост, раздразнителност
  • Упорити физически симптоми, които не се поддават на лечение – напр. главоболие, храносмилателни проблеми и хронични болки

Кои са основните форми на депресията?

Има различни форми на депресията според нейната тежест и отражение върху нормалната активност на човека. За разлика от тежката форма на депресия, в която е нарушена драстично способността да се работи, учи, спи, яде и да се изпитва удоволствие от дейности, които преди са били считани за приятни, дистимията е по-слабо изявено състояние, което се изразява в хронични симптоми, пречещи на човек да се чувства пълноценен без обаче да нарушава неговата обичайна активност. (Има разбира се и множество междинни състояния между двете.) Много често депресията остава скрита (ларвирана) като намира израз в поведение, което, на пръв поглед, не изглежда свързано с нея – като например “работохолизма”, прекомерно гледане на телевизия, бягство от активност и контакти или обратното – бурното отдаване на развлечения. Депресията се среща и като фаза от биполярното афективно разстройство. То се характеризира с циклично повторение на промените в настроението – силни пикове (мания) и спадове (депресия). Докато в депресивната фаза човек изпитва типичните симптоми на депресията, в манийната фаза той е свръхактивен, енергичен и склонен да говори, което неизбежно повлиява социалните му отношения, мисленето и преценките му за нещата.

Важно е да се подчертае: депресията не е изключение! Повечето хора в един или друг момент от живота си преживяват депресивен “епизод”. Онова, по което се различаваме обаче, са причините, честотата и тежестта на тези кризи, както и начинът, по който ги посрещаме.

Какви са причините за депресията?

Както при всяко явление в психичния живот на човека, причините за депресията са повече от една. Сред външните фактори, допринасящи за появата на депресивно разстройство, най-чести са: физическите промени и заболявания, стресогенните фактори в околната среда и, най-вече, емоционални сътресения като тежка лична загуба, проблематични взаимоотношения, финансови проблеми и всяка житейска промяна, свързана със силен стрес – в това число онези, които са желани.

“Вътрешните” причини за депресията са много по-трудни за идентифициране. Макар и в някои случаи да се наблюдава действието на наследствени фактори, тяхното влияние винаги е на второ място след онова, което се случва с нас в нашето индивидуално развитие и във взаимодействието ни със средата, която ни заобикаля. Начинът по който всеки човек реагира на негативните фактори около себе си е строго субективен и, несъмнено, едни хора са по-предразположени към депресия отколкото други. Затова и предразположението или индивидуалната диспозиция е едно от основните неща, които се вземат под внимание в търсенето на помощ.

Безспорно е, че ниското самочувствие и самооценка, както и цялостния песимистичен възглед за себе си и за света правят един човек много по-податлив на депресия от останалите. Едни и същи събития и обстоятелства биха могли да станат повод за криза при един, а при друг – не. Когато потърсим дълбоките причини за това, ние неизбежно достигаме до предишния емоционален опит и най-вече до най-ранния опит, който оставя отпечатъка си върху нашето поведение и ценности, върху начина по който се свръзваме с другите, върху начина по който обичаме, по който се разделяме, по който губим. Тези “отпечатъци” или модели неусетно се пренасят в настоящето и повлияват нашата оценка и реакциите ни на обстоятелствата и събитията в нашия живот. Затова и в психотерапията, помощта, насочена към преодоляване на депресията, обръща внимание на емоционалната памет и по този начин търси онова познание, което би помогнало на личността да възвърне своя баланс.

Най-често, причината за депресивното състояние се крие в комбинация от наследствени, психологически фактори и такива на околната среда.

Как можем да си помогнем?

Повечето хора, страдащи от депресия, не търсят помощ, въпреки, че на огромното мнозинство от тях може да се помогне – чрез подходяща психо-социална, или, там където се налага, медицинска интервенция. За съжаление, много хора отказват да признаят дори и пред себе си, че се борят с депресивно състояние или пък предпочитат да си го обясняват изцяло с обективни фактори. Макар и депресията често пъти да се преплита с нормалното състояние на личността, отказът да се търси помощ за нея може да причини страдание не само на депресивните, но и на онези, които се грижат за тях. В своите тежки форми тя може да разруши семейните и личните взаимоотношения, а, в много случаи, и да доведе до сериозен риск за здравето и живота. Затова е много важно депресивният да осъзнае, че страданието му може да бъде облекчено и да потърси помощ.

Психотерапията, наред с медикаментозната терапия, е една от основните форми на превенция и помощ при депресивни състояния. Тя се насочва към индивидуалните психологически фактори за депресията и може успешно да работи както на ниво търсене на решение (когнитивно-поведенческа терапия, краткосрочна психотерапия), така и на по-дълбоко ниво за постигане на промяна и преодоляване на депресивната диспозиция (Психоаналитична психотерапия, Психоанализа, Психодрама и др.). В съчетание с една стабилна подкрепа от средата, психотерапията дава добри резултати при леките и хронични депресивни състояния, както и като поддържаща терапия при по-тежки форми. При тежките клинични форми на депресивно разстройство (както и когато е диагностицирано съпътстващо психично разстройство) е необходима консултация с психиатър.

Независимо дали се касае за по-лека или по-тежка форма, консултацията със специалист е най-добрия начин да бъде посрещната депресията. Първоначалната консултация ще Ви помогне да си изградите по-добра ориентация за необходимите условия и възможности за справяне и по този начин може да стане първа стъпка към преодоляване на Вашия проблем.