Увод


Из: П. Деларош, „Родители, осмелете се да кажете не!“, ЦПСП 2010

Детето се нуждае от ограничения, за да се изгради. Тази очевидност изглежда малко оспорима и въпреки това, ние, клиницистите, установяваме постоянно нарастващите затруднения на родителите да се противопоставят на своите деца. Впрочем, децата не искат, нито могат да изискват наказания и това е много човешка реакция. Те обаче дават израз на тази възпитателна липса чрез най-различни проявления. Някои от тях са понятни за всички, освен понякога за самите родители: имам пред вид провокациите от всякакъв характер. Други са много по-малко разбираеми и на клинициста се пада задачата да ги разшифрова: тук е цялата гама от прояви на психомоторна превъзбуда и дори на по-тежки смущения в поведението. 

В тази книга ще се прочетат многобройни примери, които ще позволят изграждането на възгледи. Защото дебатът върху възпитанието се превърна в дебат на гледни точки. Следва обаче достатъчно ясно да се заяви, че възпитанието не трябва, или по-скоро – не би трябвало да се превръща в политически залог. Родителският авторитет не принадлежи нито на левицата, нито на десницата и семейството не е въпрос на (псевдо) демокрация. Нашето лично гледище се е изковало благодарение на онова, което се нарича клиника, ще рече – възможно най-обективното изследване на поведенията, на думите, които ги обосновават и най-вече – на тяхното развитие (наблюдавано) в продължение на повече от двайсет и пет години.

Днешните родители се опитват да съгласуват съвременния начин на живот със семейните изисквания. Те са отворени към еволюцията на обществото: бащите са по-малко мачовци, майките се опасяват от пълномощията, които им се отдават. Това е неоспорим напредък, но той понякога причинява у детето загуба на ориентири, защото то е доста “ретро”. Несъмнено децата притежават огромна възможност за адаптация и са способни да проявят гъвкавост във всякакви ситуации. Но детето се нуждае  от детство и впрочем една прекалена зрелост може да крие афективна липса или недостатъчност. На детето са му потребни родители, които да стоят на местата си. Даже именно благодарение на това то ще се научи да желае. Впрочем, тези места не са взаимозаменяеми, ето какво ще се опита да покаже настоящата книга. Бащата не е дубликатна майка. Родителите често го осъзнават, но ако съвременният начин на живот въвежда приравняване на ролите, родителите трябва здраво да отстояват различието във функциите,  даже ако тези функции вече  не са смесвани с пòла. Ако две личности са необходими за зачеването на едно дете, то две личности също така са нужни, за да го отгледат. Но две пълноправни личности, които взаимно държат сметка и даже съблюдават една формална йерархия, за да подпомогнат детето да се определи спрямо тях.