Книги


Да се родиш недоносен

Катрин Вание

320 стр., меки корици
ISBN 917-619-7037-10-4

Additional DescriptionПовече детайли

Катрин Вание е доктор по психология, психоаналитик, член на френската психоаналитична асоциация  Еспас аналитик и асоцииран изследовател към Центъра за изследвания  Психоанализа, Медицина и Общество в Университета Париж-Дидро. Тя е ученичка и последователка на едни от големите имена във френската психоанализа Франсоаз Долто и Мод Манони. Автор е на статии и книги свързани с проблемите на детството и със специфичния й опит като дългогодишен психоаналитик в Отделението по неонатология в болница Делафонтен в Сен Дени. Катрин Вание е Кавалер на Ордена на почетния легион, най-високото френско отличие за граждански заслуги.

Съдържание:
 

Увод

Глава 1. Психоанализа и неонатална реанимация

Неонатологията, една нова специалност

Сен Дени: Отделението по неонатология в болница Делафонтен

Леа

Ко-реанимация

Трансфер

С родителите

С бебетата

С екипа

С лекарите

Грегоар

Грижи за развитието и "предполагане на субект"

 

Глава 2. Работа със семействата

Майките

Амбивалентност и майчинство

Преждевременни  майки

От майки към дъщери

Ноел

Травматични раждания

Жозефин

Експериментът “Still Face”

Майки- жертви

Агнес: травматизмът на раждането

Малика: Мястото във фантазма

Мюриел: силата на вярването

Недоносеност и асистирана репродукция

 

Бащите

Фани

Людивин

"Холдинг" и място на бащата

Семейната двойка

Клуб на родителите

Прием  на братята и сестрите

Подготовка за завръщане у дома

Стаята  майка-бебе

Консултацията

 

Глава 3. Бебета "въжеиграчи“

Бебета на науката

Мястото на децата в нашето общество

Компетенциите на новородените бебета

Нора

"Капризи" на бебетата

Бебето и езикът

"Майчиният език"

Бебето и гласът

Мелиса

На  какво ни учат недоносените  бебета

Ана и Анна

Бебето и апаратът

Раждане на субекта

 

Глава 4. Работа с екипа

Отделението по неонатология

Алис

Бебетата, акушерките и медицинските сестри

Екипните събрания

Анонимно раждане

Мари: момичето, което не обичаше вълшебни приказки

Екипът и родителите

Жад

Палиативните грижи

Лиу

Уведомяване на родителите за аномалия

Уведомяване за синдром на Даун

Адриен

 

Глава 5.  „Бившите“ недоносени бебета

Бъдещето на недоносените бебета

Консултация в неонатологията на болницата през едно априлско утро на 2012

Спомените на бебетата

Луи

Клеманс

Недоносеност:  с какви симптоми се свързва днес?

Артур

 

 

Глава 6. Мястото  на психоаналитика

 

Необходими ориентири

Изследователски проект

Болница Делафонтен

Недоносеност и социална несигурност


25.00 BGLЦена:
Loading Моля, изчакайте...

Принципи и практика в експресивната арт терапия

Паоло Дж.Нил, Елън Дж.Левин, Стивън К.Левин
343 стр., меки корици
ISBN 978-619-7037-08-1

Additional DescriptionПовече детайли
Съдържание

Въведение 9

Стивън К. Левин

1. Философия на експресивната

арт терапия: poiesis като отговор на света 15

Стивън К. Левин

Въведение 15

Терапевтичната практика и критиката на модернизма 17

Модерността и разделението ум-тяло 19

Феноменологията и преодоляването на картезианския

дуализъм 23

Феноменология и съществуване: да бъдеш в света 25

Светът и земята: изкуството като въвеждане

на истината в действие 30

Poiesis като основа за Menschenbild

на експресивната арт терапия 37

Poiesis, хаос и лиминално преживяване 48

Лиминалността в терапевтичния процес 55

Лиминалност и преходно преживяване 60

Архетипна психология и въображение 64

Постмодернизъм и деконструирана психология

на въображението 71

Работа с травми и творбите на изкуството 78

Естетика след Аушвиц 87

Заключение 90

Използвана литература 94

2. Основи на теория на практикатa 97

Паоло Дж. Нил

6 Принципи и практика на експресивната арт терапия Въведение 7

ЧАСТ І: ДЕЦЕНТРИРАНЕ И АЛТЕРНАТИВНОТО

ПРЕЖИВЯВАНЕ НА СВЕТА: ТРАДИЦИИ

В ПРАКТИКАТА НА ПОСРЕДНИКА

НА ПРОМЯНАТА 99

Ритуали на възстановяване: архитектура, роля,

обстановка 99

Децентрирането, едно задължително условие за

алтернативно преживяване на света 108

ЧАСТ ІІ: ИЗКУСТВОТО И ИГРАТА СА НОСИТЕЛИ

НА ПРОМЯНАТА 110

Какво означава да „упражняваме“ изкуство или игра

по време на децентрирането и по какво това

се различава от другите методи на децентриране? 110

Осигуряване на поле за игра: Spielraum, като незаменимо

условие за алтернативното преживяване на света 115

Как изкуствата осигуряват регламентирано

поле за игра? 118

ЧАСТ ІІІ: ТЕОРИЯ НА ПРАКТИКАТА 122

Сърцето на една сесия – изкуството 122

Бележки относно цикъла на действия

и обратната връзка 152

Интердисциплинарни съображения

(сравни с Нил и др.,1995) 153

Интервенция 171

Тълкуване и анализ 193

Архитектурни съображения 208

Управление на творческия процес 215

Използвана литература 222

3. Практиката на експресивната арт терапия:

обучение, терапия и супервизия 225

Елън Дж. Левин

ЧАСТ І: ОБУЧЕНИЕ В ПРАКТИКАТА

НА ЕДНА ЕСТЕТИЧЕСКА ТЕРАПИЯ 225

Групово рисуване по време на обучението:

структуриране и де-структуриране чрез изкуството 232

Възбуденото чудовище: разчленяване и съчленяване 237

Клоунадата като интермодално експресивно изкуство:

обучение на терапевти чрез клоунада 252

Музиката като начин за работа с конфликти

в групата за обучение 261

ЧАСТ ІІ: ПРАКТИКАТА НА ЕДНА

ЕСТЕТИЧЕСКА ТЕРАПИЯ 265

Фара: освобождаване и раздяла 267

Робърт: игра със силата 278

Джак: на помощ 285

Сю и Сам: смъртоносна захватка и борба 289

Игра с реда и хаоса: детска игра

и арт-терапевтична група 298

Музиката като инструмент на реда в хаоса 309

ЧАСТ ІІІ: СУПЕРВИЗИЯ НА ПРАКТИКАТА

НА ЕДНА ЕСТЕТИЧЕСКА ТЕРАПИЯ 311

Учене чрез изкуствата: групова супервизия

на обучаващите се в експресивна арт терапия 318

Наблюдение и съвместна игра: групова супервизия

на една мултидисциплинарна група за обучение 327

Заключение 330

Използвана литература 334

ЗА АВТОРИТЕ 335

ИНДЕКС НА ТЕМИТЕ

ИНДЕКС НА АВТОРИТЕ

 

Осигуряване на поле за игра: Spielraum, като

незаменимо условие за алтернативното

преживяване на света

Действието „наужким“ или „сега ще се превърнем във...“ в

едно пространство на игра винаги има времеви, простран-

ствени и ситуационни аспекти. Тези „заклинания“ ни поз-

воляват да се разграничим от конкретното всекидневно

пространство, време и ситуация и да се отворим към ал-

тернативно преживяване на света, което предлага непред-

видими и непредсказуеми възможности.

Идеята за разширяване на полето на игра с ангажира-

не на въображението също е и често срещана концепция в

практиката на разрешаване на конфликти. Конфликтите

се представят в подобни практики като ситуации, в кои-

то няма избор и които дават усещане на участниците,

че са ограничени в полето на конфликта (неврозите също

могат да се разгледат като „стесняване“ от този вид). Де-

центрирането осигурява условия да напуснем зоната на

конфликт и да сме отворени към възможността за нови

действия и мисли.

Терапевтичните методи, основаващи се на системни-

те теории, твърдят, че едновременната интервенция

чрез намеса и разширяване на обхвата на играта може да

породи изненадващ авто-поетичен процес на подобряване.

Подсказките в подобни случаи осигуряват баланс между

чувството на откривателство и страха. Творческите

дисциплини могат да се представят като дисциплини за

игра, в които изследването на твореца е вид намеса и само-

организацията се случва в рамките на полето за игра, обо-

собено от пределите и ограниченията на самата играта

(материал, пространство, време и средства). Терапевтът

е играч в системата, в която не играе обичайната игра в

семейството (разпространено изказване във фамилната

терапия). Този метод на намеса отвън в системата също

се използва в много сценични терапии, ориентирани към

изкуството. Музикалните терапевти също често свирят

заедно с клиента, използвайки възможността за намеса,

като вкарват „смущения“.

Ние разграничаваме play (игра, игривост), game (игра,

роля) и играта в творческите дисциплини (във всекиднев-

ния език казваме изпълнявам музика/ play music, посещавам

пиеса/ go to a play и играя роля/ play a role1). Интересно е, че

само игровите терапевти успяват да сформират един-

на асоциация, в която да съчетаят всички школи в психо-

терапията. Може да предположим, че силното доверие в

метода на не-директна игра, споделян от всички тера-

певти, независимо от коя от школите са, ги обединява.

Теоретично би трябвало да е възможно за всички посре-

дници на промяната, които практикуват играта в рам-

ките на творческите дисциплини или ритуалната игра,

да намерят общ знаменател и да се обединят. Може би

затрудненията идват от въпроси като: защо индирект-

ната игрова терапия с деца е толкова успешна, защо е из-

ползвана от толкова много експресивни арт-терапевти

в работата с деца и какво прави експресивната арт-те-

рапия така свързана с изкуствата и с ритуалната игра в

работата с възрастни?

За да отговорим на тези въпроси трябва да разгледаме

разликите между характеристиките на играта с деца и

играта с възрастни. Децата, за разлика от възрастните,

все още имат достъп до заклинанията и магиите. Те мо-

гат да направят заклинание в сцена или роля с едно из-

речение, без да е необходим подиум и почти без декори.

„Сега ти си умрял“. „Аз ще съм пиян“. Възрастните са за-

губили тази наивност и невинност. Затова не е странно,

1 Непреводима игра на думи в англ. език, която няма аналог с

българския – Бел. прев.

че за възрастните сцената трябва да бъде ритуализира-

на. Така по същество може да направим следните разгра-

ничения в осигуряването на поле за игра за деца или за

възрастни:

• Осигуряването на поле за игра чрез индиректна игра

с деца е широко разпространена в експресивната

игрова арт-терапия. Теми като сексуалност, алкохол

и смърт може да се окажат свързани с повече труд-

ности, отколкото други, като гняв, ярост, тъга или

крайна регресия. Причина за това може да е детската

наивност и невинност и способността на децата да

се движат извън и във въображението посредством

„заклинания и магии“. Разбира се, игровия терапевт

трябва да осъзнава необходимите предпазни мерки,

когато работи с деца, претърпели насилие.

• Възрастните имат повече опит и са по-потопени в

реалността, така че за тях се изисква дисциплинира-

на форма на игра или на рамка, която да улесни раз-

граничаването от реалността. И все пак с възрастни

е полезно да се използват експресивните изкуства за

осигуравяне на „поле за игра“.

Експресивните изкуства предлагат сцена, платно,

студио за танци, ателие за изкуства и дистанцията

на въображението.

Ритуалните контейнери позволяват да достигнем

до тези теми игриво, защото тези рамки поставят

ясни граници между реалностите. Древният „Танц на

мъртвите“ или „Световната игра“ (все още изпълня-

вани от селските общности в Айнсиделн, Швейцария,

пред манастирите) позволяват на членовете на общ-

ността да изиграят роли и сцени от човешкия жи-

вот, едновременно тъмни и светли, без да бъдат сан-

кционирани във всекидневния живот. Това е пример за

архаична ритуална игра.

 

 


25.00 BGLЦена:
Loading Моля, изчакайте...

Отвъд думите – арт терапия с деца от аутистичния спектър

Кати Еванс, Янек Дубовски

128 стр., меки корици
ISBN 978-619-7037-07-4

Additional DescriptionПовече детайли

Съдържание

Въведение
1. Дефицити на развитието: Комуникация и въображение
2. Въображаема игра, творчество и изкуство
3. Развитие на уменията за рисунъка
4. Символи, знаци, теория за ума, аутизъм и развитие
5. Основата за интервенцията: От теорията към практиката на рисунъка
6. Диагноза, разбиране и оценка
7. Работата със Стивън
8. Разработване на модел за интерактивна арт терапия
Библиография
Показалец на използваните понятия
Показалец на цитираните автори

За авторите
Кати Евънс е арт терапевт, специализиращ в развитието на комуникативните способности на децата с аутизъм. Тя е директор на „Семейна терапия с ресурси за аутизъм” – фондация със седалище във Финчли, Северен Лондон, създадена да подкрепя деца и млади хора с разстройства от аутистичния спектър и Аспергер синдром, както и техните семейства.
Янек Дубовски получава докторска степен по сравнителна психология през 1983 година, изучавайки един от най-ранните проекти за изследване на арт терапията в Обединеното Кралство. Той е квалифициран арт терапевт, консултант и психотерапевт и е работил в специализирани психиатрични болници като старши арт терапевт. Обучавал се е в Клиниката за психотерапия на Линкълн Мемориъл и Института за изкуствата в терапията и образованието и е бивш директор на Програмите по арт терапия в университета на Хъртфордшир. Понастоящем е тематичен координатор на арт терапиите в Университета Роухемптън, където отговаря за следдипломните курсове по арт терапия, терапия с танцови движения, драматерапия, музикотерапия и игрова терапия.

Въведение

Приложението на арт терапията при деца с аутизъм не е нещо ново. С развитието на професията от 60-те и 70-те години на ХХ век насам, безброй практици са допринесли за образователните и лечебни програми, предлагани на аутистичните деца в условията на специалните училища и социалните служби, както и в частната практика. Разработвани са различни модели на арт терапия, които варират от наблягащи на развитието чрез подпомагането на индивида да премине от един стадий на рисуване към следващия до психотерапевтично интервениращи с фокус върху облекчаването на психологичните проблеми и дистреса. Някои от тези модели са дискутирани в тази книга, заедно с подчертаването на конкретни подходи, които разработваме от средата на 90-те години.

Като вникваме все повече в условията и състоянията, свързани с аутизма, се подобрява и разбирането ни за ефективните форми на подкрепа или интервенция. В тази книга изследваме нашето разбиране за изкуството на децата с аутизъм и как арт терпаията може да им помогне. От перспективата на съвременната психология, занимаваща се с деца и бебета, с конкретен фокус върху емоционалното развитие и взаимоотношенията, така както са повлияни от изследванията на интерсубективността, се опитваме да дадем модел на интервенция, насочен към тежестта и сложността на нарушението, свързано с дефицит в комуникацията и въображението като характеристика на аутизма.

Сред различните дефицити на развитието, които могат  да се наблюдват при  децата с аутизъм, дефицитите в комуникацията и въображението са много видими. Въпреки че болшинството аутистични деца развиват език, употребата на езика често пъти е идиосинкретична [1] и може да включва ехолалия, повтаряне и забавено обработване.

Могат да се открият много паралели, когато наблюдаваме играта на децата с аутизъм, като например повтарящото се строене на кули с кубчета Лего или подреждането на моливи в специфичен ред според цвета.  Играта не е онова, което можем да наречем „въображаема”. Тя не включва игра наужким, нито пък предполага, че детето е способно да си представи, че един обект може да замести друг обект. Докато за нормалното дете един банан може да служи за телефонна слушалка или метлата и нейната дръжка могат да представят кон за игра, за аутистичното дете те си остават банан и метла.

Тези примери са показателни за тежестта и сложността на нарушението, свързано с дефицитите в общуването и въображението, характерни за аутизма. Сред множеството форми на интервенция, които са били прилагани и се прилагат в подпомагането на тези деца да преработят своите нарушения, арт терапията изглежда обещаващо. Когато създаваме една картина, това е акт на комуникация; ние очакваме и се надяваме онзи, който я гледа, независимо дали това е майката на детето или публиката на артиста, да разбере нещо от онова, което е било обрисувано, когато гледа образа. Творческият акт, необходимо присъстващ в създаването на изкуство, е сам по себе си акт на въображение. Той включва превод на вътрешния език в ума в осезаема и конкретна форма върху листа хартия. По-нататък ще опишем процесите на развитие, чрез които нормалното дете добива способността да създава образи, които са едновременно комуникативни и въображаеми, и ще изследваме онези неща при аутизма, които пречат на тези процеси.

По същия начин много деца с аутизъм развиват език, но го използват по идиосинкретичен и неподходящ  начин. Тези деца често се научават как да създават репрезентативни образи. Всъщност ние сме популяризирали случаи на деца, които са показали забележителна способност и талант в своите рисунки, като най-забележителните примери вероятно са Надя и Стивън Уилтшър (Selfe, 1977, 1983). В нашата работа обаче, отново и отново се натъкваме на същите идиосинкрезии и неадекватности в създаването на образи, както в употребата на езика.

Тези наблюдения и въпроси формират изходното начало на нашето търсене и запитване на изкуството на децата с разстройства от аутистичния спектър. Като арт терапевти ние си представяме, че изкуството може да подпомогне, на едно фундаментално ниво, развитието както на комуникацията, така и на въображението, но в практиката си сме разработили набор от предупрежедения, които трябва да се съблюдават. Много по-важно е да се разбере акта на създаване на образа, както и всичко онова, което се включва в него, отколкото самия краен образ. Всъщност, често пъти сме откривали, че анализът само на крайния образ дава подвеждащо разбиране или интерпретация на онова, което се случва при детето. По същия начин, по който богатият речник на добре функциониращите аутистични деца, може да ни доведе до допускането, че те имат софистицирани комуникативни умения, майсторството в рисунъка, показвано от деца като Надя и Стивън, може да ни накара да предположим, че те са развили софистицирани канали за графична комуникация.

Важно е да се разбере развитието на нормалното рисуване в детството, преди да можем да видим как състоянието на аутизъм го повлиява. В тази книга ще се опитаме да прокараме такива сравнения и да покажем някои от процесите на рисуване, развити от аутистичните деца. Това ще бъде направено в контекста на арт терапията, в която терапевтичното отношение между клиент и терапевт е толкова важно, колкото и самият процес на създаване на изкуство.

Ще покажем как това се съотнася с нормалното развитие в невербалния комуникативен диалог, който се случва между детето, другите хора и художествената работа, в която те участват. Рисунките и картините са форма на комуникация и развитието на това не се

случва изолирано, а в сложно отношение, което включва тези три елемента: детето, образа и наблюдаващия. Това тристранно отношение е отразено в терапевтичната среда: клиента, терапевта и образа. Моделът на арт терапия, описан в тази книга, е до голяма степен базиран на директния превод на нашето разбиране за онова, което се случва в нормалното детско развитие в терапевтична ситуация. Поради това ще се спрем също подробно и на предходното развитие в бебешка възраст, което се приема за необходима основа, върху която може да се развие способността за въображение и символизация.

Децата с аутизъм са изложени на изкуството от различни посоки. Повечето специализирани училища разполагат с арт отдели и употребата на художествените материали се насърчава открито. Много други форми на интервенция като TEACCH, Makaton и PECS [2] до голяма степен разчитат на картинни образи. Тази книга ще разясни различията между способността за разпознаване на репрезентативни образи и способността за тяхното генериране. Докато тези два процеса са ясно свързани, ние ще покажем, че в редица отношения те са много различни.

Стереотипното и повтарящо се  поведение, наблюдавано при много деца с аутизъм, може да се разбира като избягващо поведение, доколкото повтарящите се действия служат за отрязване на външните стимули, които може да се преживяват от детето като непреодолими или дори болезнени. Забелязали сме подобни форми на повторение, дори в на пръв поглед сложните репрезентативни образи, създадени от някои от децата, с които сме работили. Ще покажем как се разпознава този феномен и ще опишем как сме разработили набор от стратегии, насочени към работата с това и всъщност към подпомагането на детето да премине към едно по-освободено и по-отпуснато отношение с процеса на създаване на изкуство.

Тази книга е за родителите на деца с разстройства от аутистичния сектър, които искат да постигнат по-добро разбиране на творческото развитие. Тя е предназначена също и за учители, други професионалисти, работещи с хора с аутизъм, както и за самите арт терапевти. Все още съществува голямо объркване относно различията между създаването на изкуство като елемент на играта, като елемент на творческото обучение и използването на процеса на създаване на изкуство в арт терапията; ние ще се опитаме да изясним това объркване. Ако на картините се гледа като на обекти с комуникативна стойност, които не разчитат на думите, може ли една форма на терапия, базирана на изкуството, да помогне на хората, които имат затруднения с езика, да комуникират? С други думи, дават ли изкуството и процесът на създаване на изкуство алтернативни средства за комуникация на индивидите с дефицити в развитието на езика?

В този пункт ще изложим накратко пътуването, което предприехме в разработването на нашите идеи. Янек е квалифициран арт терапевт повече от двадесет години; той е прекарал много време, работейки с хора с изоставане в развитието, включително с хора с тежки до умерени обучителни трудности, както и с хора с аутизъм. Кати първоначално развива своя интерес към комуникационните затруднения през своя опит като майка на син с дълбоко увреден слух. През ранните му години тя разработва различни начини за употреба на изкуството и езика на тялото, за да комуникира с него. Този опит я води до развитието на интерес, първо, към изкуството и тя получава образователна степен по изящни изкуства като зрял студент,  след което продължава обучението си като арт терапевт.

Пре 80-те Янек поддържа модел за арт терапия на развитието (Dubowski, 1990) за клиенти с комуникативни и обучителни затруднения, основан на допускането, че способността за  иконично [3] комуникиране (с картини) се развива през серия от стадии, паралелни на езиковото развитие. Той набляга също на един момент относно самата употреба на езика, която според него често се пропуска, а именно, че наред с това, че езикът се използва за комуникация с другите (интеркомуникация), ние също използваме езика и по много личен начин, вътрешно, в ума си, за да придадем смисъл на света (интракомуникация). Езикът, използван по този начин, ни позволява да комуникираме с различни аспекти на нашето съществуване, нашето съзнание, между нашите мисли и нашите чувства, нашите усещания за света и нашата интуиция за тези усещания.

Без някои форми на езика е трудно да си представим как човек може да придаде смисъл на всички тези различни и сложни стимули. Въпреки че не се раждаме с езика, ние се раждаме с потенциала за него. През взаимодействието с другите, използващи езика, в частност, нашите родители или онези, които се грижат за нас, тази вътрешна предиспозиция за езика се разгръща. На много от пациентите, с които работим, тази способност липсва. Някои от тях са научили няколко думи, други изглежда отговарят адекватно на нещата, които им се казват, а трети нямат никаво разбиране на езика, или поне на говоримия език.

 

Много форми на изоставане в развитието и аутизъм, също като травмата и психиатричните проблеми при децата, често възпират или забавят нормалното развитие. В резултат на това индивидите не постигат сепарация (от основния човек, който се грижи за тях, а тя е необходима за индивидуацията – развитието на повече или по-малко автономна себе-същност [4] ), и обитават свят на объркващи обекти, в който не могат да намерят място за себе си. Подпомагането на тези деца да развият своите рисувателни умения до репрезентативния стадий и отвъд, дава на тези индивиди възможността да се развият по посока на усещането за „себе-същност”. Арт терапията, следователно, е подходящо и валидно лечение в тези области. (Dubowski, 1984, р. 57)

 

Някои тежко увредени хора може изобщо да не развият езика и вследствие на това да нямат думите, за да разбират собствените си чувства. В подобни случаи възможно ли е следите, които те правят в арт терапията, да започнат да придават някаква форма на тези неназовани емоции, които след това могат да бъдат споделени с друг човек? Арт терапевтите са обучени в разбирането не само на повърхностното значение на картината -  нейното манифестирано съдържание, но също и в разбирането на чувствата, мислите и идеите, които лежат в основата или стоят под съзнаваната повръхност на картината -  разбирането на латентното съдържание. Изразяването на емоциите чрез посредничеството на изкуството сега вече може да се разглежда като предлагащо възможността за регулация и оздравяване на личностните емоционални преживявания. Една от основните теми, които ще изследваме в тази книга, е качеството на преживяванията, споделени с друг човек, които аутистичното дете може да получи по време на арт терапията.

Нашето теоретично разбиране за процесите на развитието е разнородно: теорията на обектните отношения и в частност работата на Доналд Уиникът (1953, 1971, 1991) и Маргарет Малер (вж. Mahler, Pine & Bergman, 1985)  са оказали влияние, така както и по-скорошните психологични разработки на автори като Тревартен (Trevarthen et al., 1998) и Шор (Schore, 1999). По-конкретно, ще се възползваме от работата на Даниел Стърн (1985) и неговото разбиране за значението на интерсубективността  в отношението бебе-майка.

Важно е да се направи разграничение между практиката на психотерапията или психоанализата и разбирането на теориите на развитието, които водят началото си от тези дисциплини. И без да считаме, че работата ни като арт терапевти (с деца, които са аутистични) е форма на психотерапия по начина, по който този термин обикновено се прилага, ние сме силно повлияни от гореспоменатите теории на развитието.

В книгата  са дадени примери от практиката на авторите за работа с деца с аутизъм  с цел читателите да се запознаят с някои от характеристиките на аутизма и как те се манифестират в условията на арт терапията.

 



[1] Особена, характерна – б.пр.

[2] TEACCH (Treatment and Education of Autistic and Related Communication handicapped CHildren) – Програмата „Лечение и обучение на деца с аутистични и свързани с тях комуникативни нарушения” е разработена от Факултета по психиатрия на Училището по медицина към Университета на Северна Каролина, САЩ. Тя е предназначена за подобряване на разбирането и предлаганите услуги за всички деца и възрастни с аутизъм и свързаните с него комуникативни нарушения. Това е достъпна, базирана на общността програма, която обхваща консултиране, изследване и професионално обучение.

Makaton е уникална езикова програма, която предлага структуриран, мултимодален подход за обучение в комуникативни, езикови умения и грамотност. Програмата Makaton е създадена от Маргарет Уолкър, речеви и езиков терапевт, работещ с деца и възрастни с разнообразни комуникативни и обучителни затруднения. Символите и знаците Makaton съвпадат с всички понятия в двата речника, които се използват с речта, писменото слово или самостоятелно. Двата речника са: малко ядро от основни понятия, съществени за всекидневния живот, и един много по-голям речник на възможните теми, без предварително зададени ограничения, който покрива по-широк кръг житейски преживявания. И двата речника дават визуални репрезентации на езика, което подпомага разбирането и прави експресивната комуникация по-лесна.

PECS (Picture Exchange Communication System) или „Комуникационна система чрез обмен на картини” е разработена като разрастващ се алтернативен пакет за обучение, който позволява на децата и възрастните с аутизъм и други комуникативни дефицити да инициират комуникация. PECS започва с обучаването на един ученик да обмени картина по желана от него тема с учителя, който веднага отличава това искане. Системата е успешна с юноши и възрастни, които имат широк кръг от комуникативни, когнитивни физически затруднения (Bondy, 1996). 

[3] Зрително – б.пр.

[4] Понятието „Self” – в езика понятието „self” се отнася до собствената индивидуалност или същност на човек, до човека като обект на интроспекция и рефлексия най-вече във връзка с нещата, които доставят удоволствие и интересите. В психоаналитичната традиция това понятие е въведено от  Хайнц Хартман през 1950 год. Терминът се подема от аналитици като Д. Уиникът и Х. Кохут. В английската традиция това понятие има по-скоро феноменологична конотация и служи за разграничение на нарцистичното измерение на субекта, докато в американската традиция то се използва повече (емпирично) за дефиниране на специфичната клиника на нарцистичните смущения. От него произлиза течението Self Psychology, възникнало като реакция на Ego Psychology като прекалено съсредоточена върху адаптацията и върху клиниката на неврозите.

Тъй като в българския език  няма еквивалент на  „self“,  избрахме да превеждаме това понятие като „чувство за собствения аз” в съответсвие с превода на Н.Атанасов в „Теории за психологичното развитие в психоанализата”, стр.339   – б.пр.


15.00 BGLЦена:
Loading Моля, изчакайте...

Как да четем Лакан?

Славой Жижек
155 стр, меки корици
ISBN 978-619-7037-06-7

Additional DescriptionПовече детайли

Съдържание

Въведение
„Нека опитаме да практикуваме малко промиване на мозъци върху себе си“ 5
Празни жестове и перформативи
Лакан се изправя срещу заговора на ЦРУ . 13
Интерпасивният субект
Лакан завърта молитвен барабан . 31
От Che Vuoi към Фантазма
Лакан с „Широко затворени очи“ 55
Проблеми с Реалното
Лакан като зрител на „Пришълецът“ . 79
Идеалът на Аза и СвръхАза
Лакан като зрител на „Казабланка“ 103
„Бог е мъртъв, но не го знае“
Лакан се заиграва с „Бобчето“ 113
Перверзният политически субект
Лакан като читател на Мохамед Боуери 135


15.00 BGLЦена:
Loading Моля, изчакайте...

Драматизирайки Аза: практически приложения на психодраматичните методи

д-р Адам Блатнер

276 стр., меки корици

ISBN: 9789549263138

Additional DescriptionПовече детайли

Пред Вас е първото българско издание на книгата на д-р Адам Блатнер Acting-In: Practical Applications of Psychodramatic Methods. По всеобщо признание книгата представлява едно от най-добрите практически въведения в психодрамата и е подходяща за специалисти в различни области като психотерапия, психология, социална работа, образование, изкуства, управление на човешки ресурси и въобще в сферите на работа с хора.

Преводач: Ваня Недялкова
Предговор към българското издание: д-р Давид Иерохам

Д-р Адам Блатнер е дипломиран психиатър за деца и възрастни, член на Американската асоциация по психиатрия, дипломиран психодрама обучител и терапевт и автор на множество книги, отделни глави и статии за психодрама и сходните й методи.

Международно признат обучител и учен, носител научната награда на Американското общество за групова психотерапия и психодрама „Дейвид Кипър”. Завършва бакалавърската си степен в Калифорнийския Университет в Бекерли през 1959 г. и магистратурата си по медицина към същия университет, в Медицинската школа в Сан Франциско. Специализира психиатрия за деца и възрастни в Медицинския център „Станфърд” в Пало Алто, и детска и фамилна психиатрия като стипендиант на Медицинския център ”Сийдър Сайнай” в Лос Анджелис. След това Д-р Блатнер става медицински директор на отделението по детска психиатрия към регионалната болница на въздушните сили на САЩ в Англия. При завръщането си в Калифорния през 1972 г. започва частна практика в Сан Франциско. Оттогава е работил за училищата-интернати „Браун” в Тексас, фондация „Менингър” в Тъпика, Медицинската школа към Университета Луивил в Кентъки, където става доцент. Понастоящем е част от Клиничния факултет към Психиатричната резидентна програма в Остин, Тексас където консултира, пише и преподава.

Съдържание на книгата:

„Изкуството да организираш сцената” от Д-р Давид Иерохам
Предисловие към първото издание от Д-р Джейкъб Морено
Предговор към третото издание от Д-р Адам Блатнер
Въведение

1 Основни елементи на психодрамата
2 Помощният Аз
3 Дубльорът
4 Загряване
5 Действието
6 Интергация: експериментиране с нови модели
на поведение, споделяне и затваряне
7 Принципи и изкушения
8 Приложения на психодраматичните методи
9 Теоретични въпроси
10 Психодраматичното обучение
11 Кратка история на психодрамата

Библиография
Приложения

Книгата се издава от Фондация „Кентавър арт”.
Всички права по книгата са запазени и са собственост на Springer Publishing Company, LLC, New York


15.00 BGLЦена:
Loading Моля, изчакайте...

Истината за психичните болести

Елка Божкова

208 стр., меки корици

ISBN 978-619-7037-04-3

Additional DescriptionПовече детайли

За автора

Елка Божкова е клиничен психолог в Александровска болница от 2001г. Формира се като психоаналитик от 2005г. в Асоциация „Българско психоаналитично пространство”, обучава се в „Espace Analytique – Париж." През 2009 г. създава първите в България програми за психообучение на пациенти. Повече за нея можете да научите на www.bozhkova.info

Съдържание

І. Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5
ІІ. Фундаменталните различия между невроза и психоза . . 9
Бягство от реалността при невроза и психоза . . . . 14
Аз, То и Свръх-аз . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14
Приносът на Жак Лакан . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 15
Видове авторитетии изключване на Името-на-Бащата 16
ІІІ. Трите степени на психозата (за фройдисти) . . . . . . . . .19
1. Шизофрения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .22
А. Халюцинации и налудности
(позитивни симптоми) . . . . . . . . . . . . . . . . . .23
В. Оттегляне на либидото от света
(негативни симптоми) . . . . . . . . . . . . . . . . . . .27
С. Нарушения в концентрацията, паметта
и мисленето (когнитивни симптоми) . . . . . . . .29
Тест „Знаем ли достатъчно за шизофренията?“ . . . . .48
2. Параноя (налудно разстройство) . . . . . . . . . . . . .56
3. Манийно-депресивна психоза . . . . . . . . . . . . . . .63
IV. Как да станем биполярни . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .77
Тест „Знаем ли достатъчно
за афективните разстройства?“ . . . . . . . . . . . .80
V. Тревожност и тревожни разстройства (неврози) . . . . . .83
Видове тревожни симптоми . . . . . . . . . . . . . .85
В тялото . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .85
В мислите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .87
В поведението . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .88
Порочен кръг . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .90
Лечение на тревожността . . . . . . . . . . . . . . . .90
За тялото . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .91
За мислите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .92
За поведението . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .93
1. Натраплива невроза . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .98
Обсесивни мисли и компулсивни действия . . .99
Лечение на обсесивно-компулсивното
разстройство . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 102
Натраплива невроза и депресия . . . . . . . . . 102
Натрапливоподобни мисли при психоза . . . 103
2. Хистерия и хипохондрия . . . . . . . . . . . . . . . . . 106
Какво представлява хистерията? . . . . . . . . 107
Хората, които нямат никакви проблеми . . . . 108
Необяснимите телесни оплаквания . . . . . . . 109
Артистичност и съблазнителност . . . . . . . . . 111
Лечение на хистерията . . . . . . . . . . . . . . . . 111
Всички познаваме хистерията . . . . . . . . . . 111
Къде е хистерията в МКБ – 10? . . . . . . . . . 112
3. Паническо разстройство и фобии . . . . . . . . . . 115
Паническо разстройство (страхова невроза) 115
Групова терапия и трансфер . . . . . . . . . . . . 116
Фобия . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 118
Агорафобия . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 119
Социална фобия . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 119
4. Посттравматично
стресово разстройство (ПТСР) . . . . . . . . . . 120
Пет стадия на психологично преработване
на лоша новина . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 121
Тест „Знаем ли достатъчно
за тревожните разстройства?“ . . . . . . . . . . 124
VI. Лечителю, излекувай себе си . . . . . . . . . . . . . . . . . 127
VII. Перверзна структура . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 135
VIII. Духовно измерение на психичните болести . . . . . . 143
IX. Семейна история и емоционално инвестиране
на бъдещото дете . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 151
Х. Болна и здрава религиозност. Източни религии
и изключване на Името-на-бащата . . . . . . . . . . . 157
ХІ. Нарцисизъм, любов и зависимост . . . . . . . . . . . . . . 163
XII. „Позитивното мислене“ и други съвременни секти . . 171
XIII. Психообучение и автостигма . . . . . . . . . . . . . . . . . 177
ХІV. Медикаментите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 183
Четирите класа лекарства, които се използват
в психиатрията . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 186
Антипсихотици (невролептици) . . . . . . . . . . . . . . 186
Антидепресанти . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 188
Бензодиазепини
(успокоителни, транквилизатори) . . . . . . . . 190
Стабилизатори на настроението
(тимостабилизатори) . . . . . . . . . . . . . . . . . 190
XV. Психоанализата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 193
Трансфер (пренос) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 195
Зависимост и психоанализа . . . . . . . . . . . . . . . . 196
Прекъсването на анализата . . . . . . . . . . . . . . . . 196
XVI. Успява ли психиатрията да лекува достатъчно? . . . 199
ХVІІ. Да се лекуваме навреме . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 202
XVIII. Благодарности . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 203
XIX. Отговори на тестовете . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 204
XX. Азбучен показалец . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 205

Въведение


15.00 BGLЦена:
Loading Моля, изчакайте...

Експресивна арт терапия

Сюзън Дарли, Уенди Хийт
264 стр., меки корици

ISBN 978-619-7037-02-9

Additional DescriptionПовече детайли

Съдържание

Предговор . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7
Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11
Защо чрез изкуството? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13
За кого е тази книга? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29
Как да се държим с пациентите:
Присъствие, Присъствие, Присъствие . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37
Всичко, което е необходимо да знаете,
за художествените материали . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 43
По местата, готови, старт! . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 49
Бележки по практиката . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 55
Упражнения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 75
Упражнения за загряване . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 77
Упражнения според използваните
художествени средства . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 111
Упражнения според темите за изследване . . . . . . . . . . . . . . . . 129
Приложения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 245
Приложение А:
Готови фигури за изрязване и проекти . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 246
Приложение Б:
Асоциации и професионални организации . . . . . . . . . . . . . . . 253
Приложение В:
Използвана литература . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 255
Приложение Г:
Допълнителна литература . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 256
Индекс на упражненията . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 259

Предговор

В продължение на много дълго време възгледите за превенция
на болестите и подкрепата на здравето бяха доминирани от идеите
за медицински интервенции (напр. програми за ваксинации – като
тази за детски паралич, предписване на лекарства за високо кръвно
налягане–за предотвратяване на инсулт, препоръчването на приема
на ниски дози аспирин – за да се понижи рискът от сърдечен удар,
насърчаването на режимно приемане на калций – за да се преборва
остеопорозата и т.н.). Едновременно с това се препоръчваха преван-
тивни здравни поведения (напр. редовни физически упражнения,
спиране на тютюнопушенето, умерено пиене, здравословно хранене
и т.н.). Междувременно художниците и експресивните арт терапевти
успяха да открият и признаят терапевтичните и превантивни въз-
действия, които изкуството има върху здравето на човека.
Само че нашето общество е от типа „Докажи ми“ и изисква ясни
количествени измерения за положителни резултати от конкретни на-
учни изследвания, преди да може да заключи, че дадена интервенция
наистина работи, без значение колко други качествени измерения са
публикувани междувременно. В допълнение, освен доказателства,
нашето общество изисква също така да се демонстрира механизмът,
който може да обясни начина на работа. В противен случай доказател-
ствата често могат да бъдат отхвърлени като недостатъчно убедителни
или несъстоятелни. Изискването за предоставяне на конкретен меха-
низъм на интервенция е особено валиден за поведенческите терапии,
докато по отношение на медикаментите се наблюдава двойствен
стандарт: голямо количество лекарства се употребяват там, където
механизмът им на действие в посока на резултата, който се постига,
е фундаментално неизвестен. Особено в случаите, където се използва
арт терапия, очевидните положителни резултати често биват тривиал-
но анализирани като „ефектът на Хоторн“1, тъй като няма определена
теория или механизъм, които да обяснят това, което се вижда.

1 Ефектът на Хоторн е широко приета теория, съгласно която се смята, че
даден човек променя поведението си, за да задоволи очакванията на наблюдава-
щите го, когато знае, че е наблюдаван, а не в отговор на някакво експериментално
влияние. (Бел. пр.)

Най-после обаче настъпва промяна в начина, по който се гледа
на ролята на изкуството в подкрепа на здравето. Последните науч-
ни изследвания са показали, че дори хора на средна възраст над 80
години демонстрират укрепване на здравословното си състояние и
положителни резултати в посока превенция на болестите, след като
активно са се занимавали с изкуство. Това бяха част от резултатите
от многонационалния ми проект „Творчество и напреднала възраст“,
който аз осъществих след двадестгодишната ми кариера като водещ на
програми за възрастни към различни национални здравни институти
в САЩ. Средствата за проекта бяха осигурени от Националния фонд за
изкуства и от Института за психично здраве към Националния здравен
институт, заедно с четири други федерални и частни програми, свър-
зани с темата.

В проекта „Творчество и напреднала възраст“ хората, участващи в
творческите програми, само след една година показаха цялостно по-
добро здраве, по-редки лекарски посещения, намалени лекарствени
дози, по-добро психично здраве според резултатите от стандарти-
зираните тестове, както и повишена жизненост в ежедневието си, в
сравнение с хората от контролната група, които бяха на приблизително
същата възраст и в приблизително сходно функционално състояние
(Коен, 2006). Тези резултати бяха изцяло в посока на подкрепа на
здравето и превенция на болестите, както и в посока на намаляване
на рисковите фактори, отвеждащи до нуждата от дългосрочна про-
фесионална грижа.

Изследването беше изградено върху теория, според която бяха
приложени два основни механизма, за да обяснят положителните
резултати: (1) Взаимодействието с изкуството увеличава чувството
за майсторство на участниците – т.е. тяхното усещане за контрол.
Преживяването на увеличеното чувство на контрол от своя страна
се асоциира с укрепване на имунната система – положителна пси-
хо-невро-имунологична реакция, както демонстрират предходни
изследвания. (2) Участниците в проекта работят по творческите
задачи заедно с други хора, получавайки положителна подкрепа от
групата. Значимите междуличностни взаимоотношения и груповата
подкрепа, също както чувството за контрол, влияят положително
върху психо-невро-имунологичния ефект, както е установено и в
други изследвания.

Освен това, средствата на изкуството, които в този проект включ-
ваха музика, визуални изкуства, поезия, творческо писане и др., има-
ха положителна жизнено-подкрепяща функция, тъй като поддържаха
участниците заети. В крайна сметка всички знаем, че от времето на
пещерния човек, изкуството лежи в душата на човека. Последни-
те проучвания в сферата на мозъчната дейност посочват, че през
втората половина на човешкия живот, лявото и дясното полукълбо
действат по-синхронизирано, което прави творческата работа още
по-приятна. Това може да помогне да се обясни защо фолклорното
изкуство включва предимно по-възрастни творци. Особено с напред-
ване на възрастта, изкуството е като шоколад за мозъка.
Казвайки всичко това, мога да заявя, че няма по-навременен
учебник от „Практическо ръководство по експресивна арт терапия“
на Сюзън Дарли и Уенди Хийт, като се има предвид новопризнатото
от здравните служби въздействие – творческият процес има доказа-
но лечителни сили. Тази книга е изключително креативна, пълна с
творчески практически техники, уместни насоки и уроци, цитиращи
отлични клинични примери. Всички практикуващи в здравните сре-
ди – лекари, както и всички, свързани с лекарската професия – могат
да използват тази книга за истински терапевтични и подкрепащи
здравето упражнения за своите клиенти и пациенти. Тя е приспосо-
бена за всякакви възрастови групи, за различни клинични среди, за
индивидуална и групова работа. Тази книга обещава да бъде извън-
редно добро средство за приложението на най-последните открития
на науката в областта на здравната грижа и на изкуството в полза на
практикуващите и техните пациенти. Като последен коментар върху
потенциалното въздействие, което Дарли и Хийт описват в своята
значима книга, прилагам описание на преживяването на съпругата
ми Уенди Милър, скулптор и експресивен арт терапевт. Нейното
взаимодействие с изкуството по време на престоя є в болница като
дете, както техниките, описани в тази книга, са повлияли дълбоко
на посоката на работата є през целия є живот. Милър пише:
Спомените ми за творческите задачи в болницата живеят в мен
45 години – стоят с такава кинетична яснота, с каквато бих искала
да преживявам по-скорошните събития от живота ми! Когато бях на
11 години, прекарах три месеца в детската болница в Бостън, Маса-
чузетс, възстановявайки се след тежка травма на крака вследствие
на инцидент със ски. Тази болница се намираше на три часа от дома
ни в Мейн, така че моите родители идваха само от време на време,
докато бях там. В стаята ми имаше младо момиче на име Синтия
от Китай, страдаща от детски паралич, друго момиче с изкривен
гръбнак и трето момиче с левкемия. Всички бяхме уплашени и са-
мотни. След известно време постепенно започнахме да се чувстваме
по-комфортно, след като нуждите ни от игра, приятелство, грижа и
здраве бяха посрещнати. Този процес се случи по много различни
начини, но никога няма да забравя стаята за творчески дейности
и нашият много специален фасилитатор. Тя създаде всевъзможни
начини за всеки един от нас да рисува, да моделира и най-важното –
да използва въображението си за лекуване – помогна ни да доведем
интуицията си до върховете на пръстите си, оставяйки отпечатъци и
следи, които някъде по пътя започваме да наричаме изкуство. Това
никак не беше лесно начинание, понеже Синтия беше в железен
пояс, аз бях с тракция1, да не говорим за емоционалната и културна
изолация, която налага животът в болница, далеч от семейство и
приятели, бивайки заобиколени на толкова крехка възраст от теми
за живота и смъртта. Там направих съвсем първата си скулптура и тя
винаги е била спомен и повратна точка за откриване на житейската
ми кариера като творец/скулптор и експресивен арт терапевт. Моята
идентичност в тази сфера беше диктувана от интимността на онова,
което научих като дете, творейки в болничното си легло.

Д-р Джийн Д. Коен
лекар, Директор на Център за хора в напреднала възраст,
Професор по наука за здравната грижа, Професор по психи-
атрия и поведенчески науки към Университета Джордж Ва-
шингтон; автор на книгата „Творческа възраст: Да събудим
творческия потенциал през втората половина на живота си“
и „ Зрял Ум: Положителната сила на остаряващия мозък“


18.00 BGLЦена:
Loading Моля, изчакайте...

Работа в екип със страдащото бебе и дете

сборник с текстове от четвъртия Френско-български конгрес,
проведен в София през април 2012 г., двуезичен

стр., меки корици

ISBN 978-619-7037-01-2

Additional DescriptionПовече детайли

Съдържание

Въведение 5
І. Началото: Срещата на бебето с неговите родители 7
На какво ни учат новородените? 9
Трудности в нагоннaта система при влизането в ролята
на родител. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 19
Да приемеш дете 24
ІІ. Практиката: как да се ситуираме спрямо трудностите и
страданието на детето . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29
Страданието на бебето при реанимация и работа в ekип. . . . . . . . 31
Работата с родители на деца с психически увреждания . . . . . . . . . 36
Работа с родители на деца с увреждания 39
Да бъдеш бебе в майчин център . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 45
Непълнолетните
майки в приемен център . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 51
За центровете за амбулаторни грижи за деца и юноши
и за прилагането на психоанализата 55
Предизвикателството да пораснеш – изобретенията
на малкото дете . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 58
Случаят „Бука“ – детето аутист. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 62
Медицинската диагноза и нейното влияние върху работата
в Зелената къща 64
„Не чувствам детето, което родих, като свое“ 68
Интеграция в училищна среда при детска психоза с дебют в ранна
училищна възраст . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 73
ІІІ. Контекстът на грижите за деца. Дискурсът 79
„Номенклатурно мислене и етика – какво е мястото на детето?“ 81
Начин на работа в сиропиталище според Е. Пиклер . . . . . . . . . . . . 85
За авторите в този сборник 95
Кратки биографични справки . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 96

Въведение

Психичното страдание при детето може да се изрази по много
различни начини и поради това клиничната работата с деца има
своите особености.

Детето е зависимо от родителите си в продължение на много го-
дини. За дълъг период от време то има нужда от тяхната подкрепа и
грижи, от сигурността на тяхната привързаност и обич и от способ-
ността им да го напътстват в неговото развитие и възпитание. По
време на този дълъг и сложен процес, детето може да срещне по пътя
си различни препятствия: раздели, травми, злополуки или болести,
които могат да имат като последствие психични разстройства.
Работещите с деца трябва да обърнат внимание на различните
прояви на това страдание и да отговорят спрямо спецификата на
симптома и тяхната професионална специалност –логопед, психолог
и други. Въпреки различията на тези професии, хората, които се зани-
мават с дадено дете от различни гледни точки, трябва да си наложат
дисциплината на съвместната работа, защото детето не е само един
сбор от различни функции, а личност, която има своите желания и
намерения. Развитието на детето е тясно свързано с времето на преми-
наване през различните етапи на неврологичното, когнитивното или
емоционално съзряване. Работещите с деца трябва да вземат предвид
фактора „време“ и често се оказват под неговия натиск. Социалната
детерминираност, която упражнява училищната система, също е опре-
делящ фактор както за детето, така и за професионалистите. В някои
случаи, или при определени патологии, невъзможността на детето да
се адаптира навреме към класическата образователна система, водят
до насочването му към друг вид институции, подпомагащи неговото
развитие.

Когато детето е част от едно пълно семейство, при отглеждането
му неговите родители ще бъдат изслушани и подкрепени от различ-
ните професионалисти, според ситуацията и запитването – психолог,
социален работник или друг специалист. В случаите, в които обаче
семейството не е способно да се грижи за детето или го е изоставило,
тези, които поемат отговорността за това дете, ще трябва да обмислят
и подготвят грижите за него в една институция. Хората, които работят
в заведения за деца, трябва да разполагат с време и средства, за да
могат да разработят проекта на дадената институция. Важно условие
за работата в екип е да се вземат предвид различните гледни точки и
да се търсят възможности за подобряване и обогатяване на ежеднев-
ната практика.

Професионалисти в работата с деца от България, Франция и Гру-
зия се срещнаха по време на IV френско-българска конференция с
желание да обменят опит и да си зададат взаимно въпроси, свързани
с трудностите в тяхната работа.

Каним всички, които желаят и са обвързани, по един или друг
начин, с тези въпроси и с грижите за деца, да споделят този обмен на
опит и информация.


10.00 BGLЦена:
Loading Моля, изчакайте...

За какво служи психоанализата?

д-р Жан-Жак Московиц

стр., меки корици

ISBN: 978-954-91725-8-4

ISBN: 978-954-92349-8-5

Additional DescriptionПовече детайли

„Осем разговора за психоанализата” – и така би могла да се нарече тази книга, в която психоаналитикът Жан-Жак Московиц приема „да наруши” традиционната професионална дискретност и да предостави максимално достъпни отговори на интервюиращия го „неофит” Филип Гранше, да сподели практиката си по изслушване на другия, да довери своите съмнения и убедености….

Жан-Жак Московиц е психиатър и практикуващ психоаналитик от 1968 г. насам. Членува в различни авторитетни френски психоаналитични асоциации като Espace Analytique и Psychanalyse Actuelle, на която е съучредител. Организира психоаналитични семинари, публични прожекции на филми с последващи дебати, пише книги. Сред тях:

  • „Холокоста, филмът, психоаналитиците пишат”, изд. Гранше, 1991 г.;
  • „Хипотезата Любов” (между интимно и политика), изд. Калман-Леви, 2001 г.;
  • „Писмо на един психоаналитик до Стивън Спилбърг”, изд. Байар прес, 2004 г.;
  • „Откъде идват родителите? Психоанализа след Холокоста?”, изд. Арматан, 2007 г.;
  • „Психоанализа на един президент” (Никола Саркози), изд. Аршипел, 2008 г.;

За какво служи психоанализата? – корица


17.00 BGLЦена:
Loading Моля, изчакайте...

Проблемите на юношеството

д-р Патрик Деларош

200 стр., меки корици

ISBN 978-954-92349-4-7

ISBN 978-954-91725-7-7

Additional DescriptionПовече детайли

Младежите изживяват сложна промяна в периода на юношеството, те се раздвояват между предизвикателството към света на възрастните и трудността да извършат психическата преработка по раздяла с детството. Когато едната от тези две тенденции се засили, това може да се превърне в “проблем”.

С настоящата книга авторът - детски психиатър и психоаналитик, ориентира обърканите родители:

  • как да разбират тревогата, блокажите или инхибициите на своето дете?
  • от кой момент нататък потиснатостта и угнетеността на юношата се превръщат в истинска депресия?
  • как да се постъпи, когато юношата поема неразумни физически рискове?
  • как да се реагира спрямо дрогата?
  • по какъв начин да се отговори на анорексията?
  • какво означава опитът за самоубийство?
  • как да проумеят собствените си чувства спрямо юношата?
  • кога трябва да се консултират и каква помощ да допринесат на детето си?

В този цялостен и синтетичен труд, доктор Патрик Деларош изследва поетапно всички проблеми, които могат да се поставят през деликатния период на юношеството и предоставя неоценима помощ на загрижените да разберат детето си родители.


17.00 BGLЦена:
Loading Моля, изчакайте...

Практическа арт терапия

Сюзън И. Бакълтър

183 стр., меки корици

ISBN: 978-954-92349-5-4

Additional DescriptionПовече детайли

Трудно е да си спонтанен във всяка арт терапевтична група. Източник, пълен с творчески и вдъхновяващи идеи, които могат да бъдат приложени по всякакъв начин, е много полезен в подобни случаи. Този сборник с проекти от най-широко естество дава разнообразие на арт терапевтични сесии. Практическа арт терапия е написана във формат, лесен за четене и е пълна с практически, творчески преживявания, които всеки терапевт може да използва при индивидуална или групова работа.

Книгата включва разнообразни техники и средства – стенни композиции, колажи, скулптури и рисунки, които са достъпни дори и за най-ангажираните терапевти. Сюзън Бакълтър предлага практически арт проекти, използвайки предмети от ежедневието и ги описва по един последователен начин – списък с необходимите материали, процедура за изпълнение на задачата и цели на проекта.

Творческите упражнения са свързани с теми, разбираеми както за деца, така и за възрастни – да се нарисуват желания и цели, да се създаде скулптура на стреса или да се направи автопортретен колаж. Авторката споделя начини за разширяване на творческата работа, като например рисуване на фона на музика и създаване на лично лого. Тази книга е подходяща за хора, които са нови в областта на арт терапията, за практикуващи арт терапевти, за психотерапевти, психолози, социални работници и хора, просто любопитни да се запознаят с арт терапията като метод.

Сюзън Бакълтър е главен терапевт към Университетския медицински център в Принстън. Тя е сертифициран арт терапевт, лицензиран професионален психолог консултант и сертифициран групов психотерапевт. Има над двадесетгодишен опит във воденето на арт терапевтични и психотерапевтични групи.


12.00 BGLЦена:
Loading Моля, изчакайте...

Родители, осмелете се да кажете не!

Патрик Деларош

206 стр., меки корици

ISBN: 978-954-92349-2-3

ISBN: 978-954-91725-6-0

Additional DescriptionПовече детайли

“Забранено е да се забранява”: този парадокс е красноречив за съвременното общество, в което бащиният образ се обезсилва, авторитетът на бащите клони към залез, а майките се страхуват, че са твърде авторитарни. Впрочем, житейският опит и клиничните наблюдения сочат, че детето се нуждае от ограничения, за да се изгради. Поведението на родителите, които не дръзват да кажат “не”, води след себе си до загубата на ориентири, вместо да служи на възпитанието.

  • Защо забраната е необходима?
  • Какво следва да се отказва?
  • Трябва ли да се наказва и как?
  • Как да се реагира спрямо нарушенията?
  • Какво да бъде отношението спрямо сексуалността?...

Доктор Патрик Деларош, детски психиатър и психоаналитик, отговаря на горните въпроси, които много майки и бащи си задават, без наистина да се осмелят да ги формулират. Като определя ролите и функциите на всеки спрямо забраната, а така също и нейната необходимост, д-р Деларош пледира за възпитание, което да се отличава с твърдост и постоянство, но без да злоупотребява със суровост. Защото - нали единствено подобно възпитание е в състояние да помогне на детето по-късно да се позиционира в обществото на задължения и на принуди?

Това припомняне би следвало да снеме чувството за вина от много родители - жертва на (понякога) зле интерпретирани психологически концепции.


17.00 BGLЦена:
Loading Моля, изчакайте...

Жабокът крал. Аз те обичам, защото се нуждая от теб

Ханс Йелоушек

108 стр., меки корици

ISBN: 9789549234916

Additional DescriptionПовече детайли

"Bce oщe яcнo cи cпoмням тoзи миг: пpoвeждах тepапeвтична cecия c eдна двoйка. Двамата имаха cepиoзни пpoблeми пoмeжду cи и ниe напpeдвахмe мнoгo тpуднo. И извeднъж пpocтpанcтвoтo ce изпълни oт пpиказката за жабoка кpал. Tя буквалнo ce натpапи катo тoчeн oбpаз на тази вpъзка и на нeйнитe тpуднocти. Кoлкoтo пo-дългo ce занимавах c тази двoйка, тoлкoва пo-изнeнадващи ce oказваха паpалeлитe c жабoка кpал и кpалcката дъщepя..."
Ханc Йeлoушeк

Ханc Йeлoушeк (p. 1939), дoктop на филocoфcкитe и тeoлoгичecкитe науки, e eднo oт най-гoлeмитe имeна в тepапията на двoйки в нeмcкoeзичния cвят, пcихoтepапeвт и oбучаващ тepапeвт в тpанзакциoнeн анализ и фамилна тepапия. Toй e автop на пoвeчe oт 30 книги, мнoзинcтвoтo oт кoитo cа пocвeтeни на тepапията на двoйки и пcихoлoгичecката интepпpeтация на пpиказки, напp. "Изкуcтвoтo да живeeм катo двoйка", "Poлята на любoвницата в любoвния тpиъгълник", "Жабата-пpинцecа (Bаcилиcа пpeкpаcна)", "Жабoкът кpал" и дp.

Пpиказкитe pазказват и пpecъздават дpамата на чoвeшкитe oтнoшeния мнoгo пpeди cъщecтвуванeтo на пcихoлoгичecката наука, бpачнoтo кoнcултиpанe и пcихoтepапията. Затoва oт тeзи иcтopии мoжe да ce научи мнoгo за любoвта мeжду мъжа и жeната. Пpeвeдeна на пcихoлoгичeн eзик, иcтopията на кpалcката дъщepя и жабoка ce пpeвpъща в eдна мoдepна и бoлeзнeна дpама в oтнoшeнията мeжду пpeкpаcниe жeни-пpинцecи и завиcимитe oт тях мъжe-жабoци.

Интepпpeтацията на Йeлoушeк пpocлeдява oтблизo кактo oбpазитe, така и дpаматичния хoд на тази иcтopия, минаваща пpeз пepипeтии, пpeвъплъщeния и изpаcтванe, за да дocтигнe дo cвoя щаcтлив кpай. Автopът пoказва как eдна двoйка мoжe да cъзpee благoдаpeниe на cвoитe кoнфликти, извъpвявайки пътя oт "Обичам тe, защoтo ce нуждая oт тeб" дo "Hуждая ce oт тeб, защoтo тe oбичам".


10.00 BGLЦена:
Loading Моля, изчакайте...

Трябва ли да се отстъпва пред юношите?

Патрик Деларош

256 стр., меки корици

ISBN: 9789549153293

Additional DescriptionПовече детайли

B нaшитe зaпaдни oбщecтвa юнoшecтвoтo приeмa три ocнoвни acпeктa. Индивидуaлeн: тoвa e прeoбрaзявaнe нa тялoтo, кoeтo пoтвърждaвa, или в прoтивoвec - рaзтърcвa oбeщaниятa нa дeтcтвoтo. Coциoлoгичecки: oбнoвявaнeтo нa пoкoлeниятa c прeдизвикaтeлcтвoтo и, пoнякoгa, нacилиятa, кoитo въпрocнoтo пoднoвявaнe cъдържa в ceбe cи. Мeдиeн, нaкрaя, зaщoтo двaтa първи нe бихa cъщecтвувaли, aкo oт XIX вeк литeрaтурaтa (в чacтнocт - рoмaнтичнaтa) нe бe oбceбeнa oт мeчтaтa, cвързaнa c тaзи мeтaмoрфoзa. A днec тeлeвизия и вecтници зaeмaт знaчитeлeн дял в рaзпрocтрaнeниeтo нa прoблeмитe, придaвaни нa cъщия житeйcки пeриoд.
Кaтo ce приoбщaвa към тoвa рaзпрocтрaнeниe, нacтoящaтa книгa ce cтрeми дa пoдпoмoгнe рoдитeлитe... и юнoшитe дa ce диcтaнцирaт oт кoнфликти, зaд кoитo нeрядкo ce крият рeaлнocти, кoитo хoрaтa ce oпитвaт дa прeнeбрeгвaт. Пo тoзи нaчин рaздялaтa c рoдитeлитe, кoятo вcъщнocт пoдпeчaтвa уcпeшния изхoд oт юнoшecтвoтo, чecтo e oбвинявaнa oт юнoшaтa или oт нeгoвитe рoдитeли, зaщoтo пocтaвя пoд въпрoc връзкитe, изтъкaни прeз дeтcтвoтo.


17.00 BGLЦена:
Loading Моля, изчакайте...

От педиатрия към психоанализа

Доналд Уиникът

490 стр., меки корици

ISBN: 9789549153279

Additional DescriptionПовече детайли

Книгата "От педиатрия към психоанализа" съдържа 26 статии, писани в периода 1931-1956 г. В тях Уиникът, изхождайки от педиатричната си практика, дискутира основни психоаналитични понятия, представя теоретичните си идеи (за връзката между майката и бебето, за предходното пространство, за структурата на личността и т.н.) и ги илюстрира чрез клиничната си практика.

Книгата представлява интерес за широк кръг обучаващи се и специалисти, работещи с деца и родители.

В своя професионален път д-р Доналд Уиникът (1896-1971) е бил президент на секцията по педиатрия към Кралското общество по медицина, два мандата президент на Британското психоаналитично общество, президент на Асоциацията за детска психология и психиатрия, завеждащ отделение в детската болница "Падингтън Грийн" - Лондон. Той практикува и преподава детска психиатрия и психоанализа повече от 40 години, като негови пациенти са били над 60 000 деца и родители.

Уиникът изнася лекции пред учители, родители, социални работници, магистрати, акушери и педиатри, в които развива идеи, извлечени от педиатрията, психоанализата и детската психиатрия.

На български са издадени книгите му "Игра и реалност" (1999 г.) и "Детето, семейството, заобикалящия го свят" (2001 г.) от издателство "Лик".


27.00 BGLЦена:
Loading Моля, изчакайте...

Антисоциалното поведение - теория и терапия

Сборник текстове

215 стр., меки корици

ISBN: 9789549153286

ИЗЧЕРПАНА НАЛИЧНОСТ!

Additional DescriptionПовече детайли

Сборникът съдържа текстове на Мелани Клайн, Доналд Уиникът, Патрик Деларош, Алфред Шьопф, осмислящи проблема за антисоциалното поведение на децата и юношите.

Може ли да се говори за „антисоциална тенденция” в нормалното развитие на всяко дете? Страда ли извършилият престъпление юноша от чувство за вина или извършва престъплението поради прекалено силно чувство за вина? Каква е ролята и функцията на бащата през юношеството? Можем ли да помогнем на „антисоциалното дете”?

Това са част от въпросите, които се дискутират в текстовете чрез много примери от практиката и чрез теоретичното им осмисляне.

Подборът на текстовете следва традицията и целта на издателска серия „Практики” да представя психоаналитични текстове, касаещи важни въпроси, пред които се изправят работещите с деца, юноши и родители.


Цена: 12.00 BGL
0.00 BGLЦена:
Loading Моля, изчакайте...

Психологично консултиране на деца, юноши и родители

Диана Циркова

128 стр., меки корици

ISBN: 9789549153262

Additional DescriptionПовече детайли

Книгата „ПСИХОЛОГИЧНО КОНСУЛТИРАНЕ НА ДЕЦА, ЮНОШИ И РОДИТЕЛИ”, споделя практическия опит на психотерапевта в психологичното консултиране.
В нея се акцентира върху важни моменти от консултативния процес – първи прием, първо интервю, най-чести проблеми, които водят родителите и децата в консултативния кабинет, паралелна работа с деца и родители, идеята за края на консултирането като отворено пространство. Текстът осмисля многогодишната консултантска работа, предлагана в рамките на Центъра за психосоциална подкрепа за деца на въраст от 1 до 18 години и техните родители, чрез теоретичните идеи на Зигмунд Фройд, Мелани Клайн, Доналд Уиникът, Франсоаз Долто.

Диана Циркова е доктор по психология, психотерапевт, психоаналитик във формиране и директор на Център за психосоциална подкрепа. Преподава „Консултативна психология” в Бургаски университет „Проф. Асен Златаров” и води курсовете „Тълкуване и психодрама на приказки” и „Основни психологични теории в развитието през призмата на драмата” в магистърска програма „Артистични психосоциални практики” на Нов български университет.


10.00 BGLЦена:
Loading Моля, изчакайте...

Изоставащото дете и неговата майка

Мод Манони

182 стр., меки корици

ISBN: 9789549153255

ИЗЧЕРПАНА НАЛИЧНОСТ!

Additional DescriptionПовече детайли

Книгата “Изоставащото дете и неговата майка” изследва възможностите за психоаналитична работа с умствено изостанали деца. Особено значение се отдава на отношението между умствено изостаналите деца и техните родители, най-вече майката. Тази книга е изключително ценна за специалистите, работещи с деца, тъй като открива нови възможности за работа със случаи, които често се обявяват за безнадеждни от медицината.

"Мод Манони (1923-1998) е водила от Втората Световна Война, тоест от навлизането на психоанализата в детската психиатрия, една борба, която е останала както никога актуална и досега: как да бъде поставена психоанализата в служба на дебилното, психотичното или аутистичното дете? Как да се преобразува обгрижващата или обучаваща институция, за да се избегне склерозиращото й затваряне, и то именно благодарение на самото фройдово откритие? Нейният най-голям успех си остава несъмнено разнищването на понятието дебилност.

(...)

Тази книга (...) даде отново надежда на всички психолози и психиатри, които отхвърляха диктатурата на психометричните тестове, защото постави под въпрос органистичното схващане за “хомогенната” дебилност: историите на случаи, всъщност, позволяват да разберем отвъд медицинската диагноза убийственото страдание на субекта. Нека тази книга да даде същата надежда на всички терапевти, които поставят психоанализата в служба на децата в медикосоциалните институции в България!"

д-р Патрик Деларош

Прочети откъси от книгата :


Цена: 10.00 BGL
0.00 BGLЦена:
Loading Моля, изчакайте...

Фройд

Патрик Ландман

112 стр., меки корици

ISBN: 954917252

ИЗЧЕРПАНА НАЛИЧНОСТ!

Additional DescriptionПовече детайли

“Защо ни е още една книга за Фройд? С единствената цел да се извади наяве пред публиката нишката на неговото откритие. Разбира се Фройд е известен, трудовете му се намират във всички библиотеки и дори се учат в горните класове. Много от неговите понятия са навлезли в разговорния език. Личността му е прочута. Кой не познава брадатата му физиономия и внимателния му поглед зад очилата? Той е вездесъщ в масовата култура; дори е бил почетен от Холивуд със знаменити филми като „Фройд, тайната страст” на Джон Хюстън и „Марни” на Хичкок. При все това съдбата на Фройдовото откритие, тъй като се отнася до мястото на „сексуалното” у човека и в културата, е да бъде постоянно притъпявано и поставяно под въпрос. Оттам идва и необходимостта да се преоткрива Фройд.”

Патрик Ландман

Книгата се издава по повод на 150-та годишнина от рождението на Зигмунд Фройд.

Това издание стана възможно с подкрепата на професионалната асоциация “Българско пространство за психоанализа”. То е третата книга от издателска серия “Практики”, която двете организации инициираха през 2004 г. и в сътрудничество направиха възможно издаването на “Юношеството” от Патрик Деларош и "Несъзнаваният образ на тялото" от Франсоаз Долто.


Цена: 8.00 BGL
0.00 BGLЦена:
Loading Моля, изчакайте...

Несъзнаваният образ на тялото

Франсоаз Долто

320 стр., меки корици

ISBN: 9549172511

Additional DescriptionПовече детайли

„ Несъзнаваният образ на тялото“ е една от фундаменталните книги на Франсоаз Долто. В нея тя излага свои теоретични понятия и клиничен опит, които са плод на дългогодишната й психоаналитична практика с деца и юноши, по-голямата част, от които са били психотични и аутистични.

Издаването на тази книга на български език е опит да се запълни празнината от такъв вид психоаналитична литература на българския пазар. Книгата е насочена към психиатри, психолози, педиатри, психотерапевти, възпитатели и други видове професионалисти, работещи с деца. Теоретичните схващания, които Ф. Долто излага в тази книга са илюстрирани с множество клинични случаи от практиката й, някои от които са се превърнали в емблематични. Те биха могли да изиграят ролята на ценна опора за практиката на българските терапевти. Отношението на признание и уважение към субекта у детето, което е фундаментално в работата на Ф. Долто е допринесло за промяната на статута на детето в съвременното общество. Това е етичната рамка, без която детската психоанализа не би могла да съществува.

Специален предговор за българското издание написа Клод Букобза – ученичка на Ф.Долто, с голям опит в психоаналитичната терапия на деца, директор на отделение за прием на майки и деца в Сент Дени, Париж. Клод Букобза многократно е посещавала България като лектор и супервизор на практикуващите у нас.

Превод от френски: д-р Анастасия Гамова.

Франсоаз Долто /1908 -1988/ , заедно с Жак Лакан, се счита за една от най-големите фигури на френския фройдизъм. Тя е оставила след себе си много трудове, някои от които теоретични, други – представяния на случаи, както и такива предназначени за широката публика. Франсоаз Долто е позната на българския читател с книгите “Когато се появи детето”, “Тийнейджърите”, “Женската сексуалност”.

Издаването на книгата е част от проекта на Център за психосоциална подкрепа “Социална превенция за деца и юноши в риск”, финансиран от програма ФАР “Развитие на гражданското общество”. Това издание стана възможно с подкрепата на професионалната асоциация “Българско пространство за психоанализа”. То е втората книга от издателска серия “Практики”, която двете организации инициираха през 2004 г. и в сътрудничество направиха възможно издаването на първата книга от серията - “Юношеството” от Патрик Деларош. Под печат е третата книга - “Фройд” от Патрик Ландман.


15.00 BGLЦена:
Loading Моля, изчакайте...
Страници: « Първа « Предишна 1 2 Следваща » Последна »

Заглавията от нашата издателска програма могат да бъдат намерени в книжарниците или да бъдат поръчани онлайн на нашия уебсайт. За повече информация…