Център за психосоциална подкрепа

“Забранено е да се забранява”: този парадокс е красноречив за съвременното общество, в което бащиният образ се обезсилва, авторитетът на бащите клони към залез, а майките се страхуват, че са твърде авторитарни. Впрочем, житейският опит и клиничните наблюдения сочат, че детето се нуждае от ограничения, за да се изгради. Поведението на родителите, които не дръзват да кажат “не”, води след себе си до загубата на ориентири, вместо да служи на възпитанието.

• Защо забраната е необходима?
• Какво следва да се отказва?
• Трябва ли да се наказва и как?
• Как да се реагира спрямо нарушенията?
• Какво да бъде отношението спрямо сексуалността?...

Доктор Патрик Деларош, детски психиатър и психоаналитик, отговаря на горните въпроси, които много майки и бащи си задават, без наистина да се осмелят да ги формулират. Като определя ролите и функциите на всеки спрямо забраната, а така също и нейната необходимост, д-р Деларош пледира за възпитание, което да се отличава с твърдост и постоянство, но без да злоупотребява със суровост. Защото - нали единствено подобно възпитание е в състояние да помогне на детето по-късно да се позиционира в обществото на задължения и на принуди?

Това припомняне би следвало да снеме чувството за вина от много родители - жертва на (понякога) зле интерпретирани психологически концепции.

• Съдържание
• Увод
• І Глава: Защо да се забранява

"Bce oщe яcнo cи cпoмням тoзи миг: пpoвeждах тepапeвтична cecия c eдна двoйка. Двамата имаха cepиoзни пpoблeми пoмeжду cи и ниe напpeдвахмe мнoгo тpуднo. И извeднъж пpocтpанcтвoтo ce изпълни oт пpиказката за жабoка кpал. Tя буквалнo ce натpапи катo тoчeн oбpаз на тази вpъзка и на нeйнитe тpуднocти. Кoлкoтo пo-дългo ce занимавах c тази двoйка, тoлкoва пo-изнeнадващи ce oказваха паpалeлитe c жабoка кpал и кpалcката дъщepя..."
Ханc Йeлoушeк

Ханc Йeлoушeк (p. 1939), дoктop на филocoфcкитe и тeoлoгичecкитe науки, e eднo oт най-гoлeмитe имeна в тepапията на двoйки в нeмcкoeзичния cвят, пcихoтepапeвт и oбучаващ тepапeвт в тpанзакциoнeн анализ и фамилна тepапия. Toй e автop на пoвeчe oт 30 книги, мнoзинcтвoтo oт кoитo cа пocвeтeни на тepапията на двoйки и пcихoлoгичecката интepпpeтация на пpиказки, напp. "Изкуcтвoтo да живeeм катo двoйка", "Poлята на любoвницата в любoвния тpиъгълник", "Жабата-пpинцecа (Bаcилиcа пpeкpаcна)", "Жабoкът кpал" и дp.

Пpиказкитe pазказват и пpecъздават дpамата на чoвeшкитe oтнoшeния мнoгo пpeди cъщecтвуванeтo на пcихoлoгичecката наука, бpачнoтo кoнcултиpанe и пcихoтepапията. Затoва oт тeзи иcтopии мoжe да ce научи мнoгo за любoвта мeжду мъжа и жeната. Пpeвeдeна на пcихoлoгичeн eзик, иcтopията на кpалcката дъщepя и жабoка ce пpeвpъща в eдна мoдepна и бoлeзнeна дpама в oтнoшeнията мeжду пpeкpаcниe жeни-пpинцecи и завиcимитe oт тях мъжe-жабoци.

Интepпpeтацията на Йeлoушeк пpocлeдява oтблизo кактo oбpазитe, така и дpаматичния хoд на тази иcтopия, минаваща пpeз пepипeтии, пpeвъплъщeния и изpаcтванe, за да дocтигнe дo cвoя щаcтлив кpай. Автopът пoказва как eдна двoйка мoжe да cъзpee благoдаpeниe на cвoитe кoнфликти, извъpвявайки пътя oт "Обичам тe, защoтo ce нуждая oт тeб" дo "Hуждая ce oт тeб, защoтo тe oбичам".

B нaшитe зaпaдни oбщecтвa юнoшecтвoтo приeмa три ocнoвни acпeктa. Индивидуaлeн: тoвa e прeoбрaзявaнe нa тялoтo, кoeтo пoтвърждaвa, или в прoтивoвec - рaзтърcвa oбeщaниятa нa дeтcтвoтo. Coциoлoгичecки: oбнoвявaнeтo нa пoкoлeниятa c прeдизвикaтeлcтвoтo и, пoнякoгa, нacилиятa, кoитo въпрocнoтo пoднoвявaнe cъдържa в ceбe cи. Мeдиeн, нaкрaя, зaщoтo двaтa първи нe бихa cъщecтвувaли, aкo oт XIX вeк литeрaтурaтa (в чacтнocт - рoмaнтичнaтa) нe бe oбceбeнa oт мeчтaтa, cвързaнa c тaзи мeтaмoрфoзa. A днec тeлeвизия и вecтници зaeмaт знaчитeлeн дял в рaзпрocтрaнeниeтo нa прoблeмитe, придaвaни нa cъщия житeйcки пeриoд.
Кaтo ce приoбщaвa към тoвa рaзпрocтрaнeниe, нacтoящaтa книгa ce cтрeми дa пoдпoмoгнe рoдитeлитe... и юнoшитe дa ce диcтaнцирaт oт кoнфликти, зaд кoитo нeрядкo ce крият рeaлнocти, кoитo хoрaтa ce oпитвaт дa прeнeбрeгвaт. Пo тoзи нaчин рaздялaтa c рoдитeлитe, кoятo вcъщнocт пoдпeчaтвa уcпeшния изхoд oт юнoшecтвoтo, чecтo e oбвинявaнa oт юнoшaтa или oт нeгoвитe рoдитeли, зaщoтo пocтaвя пoд въпрoc връзкитe, изтъкaни прeз дeтcтвoтo.

Книгата "От педиатрия към психоанализа" съдържа 26 статии, писани в периода 1931-1956 г. В тях Уиникът, изхождайки от педиатричната си практика, дискутира основни психоаналитични понятия, представя теоретичните си идеи (за връзката между майката и бебето, за предходното пространство, за структурата на личността и т.н.) и ги илюстрира чрез клиничната си практика.

Книгата представлява интерес за широк кръг обучаващи се и специалисти, работещи с деца и родители.

В своя професионален път д-р Доналд Уиникът (1896-1971) е бил президент на секцията по педиатрия към Кралското общество по медицина, два мандата президент на Британското психоаналитично общество, президент на Асоциацията за детска психология и психиатрия, завеждащ отделение в детската болница "Падингтън Грийн" - Лондон. Той практикува и преподава детска психиатрия и психоанализа повече от 40 години, като негови пациенти са били над 60 000 деца и родители.

Уиникът изнася лекции пред учители, родители, социални работници, магистрати, акушери и педиатри, в които развива идеи, извлечени от педиатрията, психоанализата и детската психиатрия.

На български са издадени книгите му "Игра и реалност" (1999 г.) и "Детето, семейството, заобикалящия го свят" (2001 г.) от издателство "Лик".

Сборникът съдържа текстове на Мелани Клайн, Доналд Уиникът, Патрик Деларош, Алфред Шьопф, осмислящи проблема за антисоциалното поведение на децата и юношите.

Може ли да се говори за „антисоциална тенденция” в нормалното развитие на всяко дете? Страда ли извършилият престъпление юноша от чувство за вина или извършва престъплението поради прекалено силно чувство за вина? Каква е ролята и функцията на бащата през юношеството? Можем ли да помогнем на „антисоциалното дете”?

Това са част от въпросите, които се дискутират в текстовете чрез много примери от практиката и чрез теоретичното им осмисляне.

Подборът на текстовете следва традицията и целта на издателска серия „Практики” да представя психоаналитични текстове, касаещи важни въпроси, пред които се изправят работещите с деца, юноши и родители.

Книгата „ПСИХОЛОГИЧНО КОНСУЛТИРАНЕ НА ДЕЦА, ЮНОШИ И РОДИТЕЛИ”, споделя практическия опит на психотерапевта в психологичното консултиране.
В нея се акцентира върху важни моменти от консултативния процес – първи прием, първо интервю, най-чести проблеми, които водят родителите и децата в консултативния кабинет, паралелна работа с деца и родители, идеята за края на консултирането като отворено пространство. Текстът осмисля многогодишната консултантска работа, предлагана в рамките на Центъра за психосоциална подкрепа за деца на въраст от 1 до 18 години и техните родители, чрез теоретичните идеи на Зигмунд Фройд, Мелани Клайн, Доналд Уиникът, Франсоаз Долто.

Диана Циркова е доктор по психология, психотерапевт, психоаналитик във формиране и директор на Център за психосоциална подкрепа. Преподава „Консултативна психология” в Бургаски университет „Проф. Асен Златаров” и води курсовете „Тълкуване и психодрама на приказки” и „Основни психологични теории в развитието през призмата на драмата” в магистърска програма „Артистични психосоциални практики” на Нов български университет.

Книгата “Изоставащото дете и неговата майка” изследва възможностите за психоаналитична работа с умствено изостанали деца. Особено значение се отдава на отношението между умствено изостаналите деца и техните родители, най-вече майката. Тази книга е изключително ценна за специалистите, работещи с деца, тъй като открива нови възможности за работа със случаи, които често се обявяват за безнадеждни от медицината.

"Мод Манони (1923-1998) е водила от Втората Световна Война, тоест от навлизането на психоанализата в детската психиатрия, една борба, която е останала както никога актуална и досега: как да бъде поставена психоанализата в служба на дебилното, психотичното или аутистичното дете? Как да се преобразува обгрижващата или обучаваща институция, за да се избегне склерозиращото й затваряне, и то именно благодарение на самото фройдово откритие? Нейният най-голям успех си остава несъмнено разнищването на понятието дебилност.

(...)

Тази книга (...) даде отново надежда на всички психолози и психиатри, които отхвърляха диктатурата на психометричните тестове, защото постави под въпрос органистичното схващане за “хомогенната” дебилност: историите на случаи, всъщност, позволяват да разберем отвъд медицинската диагноза убийственото страдание на субекта. Нека тази книга да даде същата надежда на всички терапевти, които поставят психоанализата в служба на децата в медикосоциалните институции в България!"

д-р Патрик Деларош

Прочети откъси от книгата :

• Съдържание
• Предговор от Патрик Деларош
• Предговор от Колет Одри
• Глава ІІ - Умствената изостаналост
• За авторката

“Защо ни е още една книга за Фройд? С единствената цел да се извади наяве пред публиката нишката на неговото откритие. Разбира се Фройд е известен, трудовете му се намират във всички библиотеки и дори се учат в горните класове. Много от неговите понятия са навлезли в разговорния език. Личността му е прочута. Кой не познава брадатата му физиономия и внимателния му поглед зад очилата? Той е вездесъщ в масовата култура; дори е бил почетен от Холивуд със знаменити филми като „Фройд, тайната страст” на Джон Хюстън и „Марни” на Хичкок. При все това съдбата на Фройдовото откритие, тъй като се отнася до мястото на „сексуалното” у човека и в културата, е да бъде постоянно притъпявано и поставяно под въпрос. Оттам идва и необходимостта да се преоткрива Фройд.”

Патрик Ландман

Книгата се издава по повод на 150-та годишнина от рождението на Зигмунд Фройд.

Това издание стана възможно с подкрепата на професионалната асоциация “Българско пространство за психоанализа”. То е третата книга от издателска серия “Практики”, която двете организации инициираха през 2004 г. и в сътрудничество направиха възможно издаването на “Юношеството” от Патрик Деларош и "Несъзнаваният образ на тялото" от Франсоаз Долто.

„ Несъзнаваният образ на тялото“ е една от фундаменталните книги на Франсоаз Долто. В нея тя излага свои теоретични понятия и клиничен опит, които са плод на дългогодишната й психоаналитична практика с деца и юноши, по-голямата част, от които са били психотични и аутистични.

Издаването на тази книга на български език е опит да се запълни празнината от такъв вид психоаналитична литература на българския пазар. Книгата е насочена към психиатри, психолози, педиатри, психотерапевти, възпитатели и други видове професионалисти, работещи с деца. Теоретичните схващания, които Ф. Долто излага в тази книга са илюстрирани с множество клинични случаи от практиката й, някои от които са се превърнали в емблематични. Те биха могли да изиграят ролята на ценна опора за практиката на българските терапевти. Отношението на признание и уважение към субекта у детето, което е фундаментално в работата на Ф. Долто е допринесло за промяната на статута на детето в съвременното общество. Това е етичната рамка, без която детската психоанализа не би могла да съществува.

Специален предговор за българското издание написа Клод Букобза – ученичка на Ф.Долто, с голям опит в психоаналитичната терапия на деца, директор на отделение за прием на майки и деца в Сент Дени, Париж. Клод Букобза многократно е посещавала България като лектор и супервизор на практикуващите у нас.

Превод от френски: д-р Анастасия Гамова.

Франсоаз Долто /1908 -1988/ , заедно с Жак Лакан, се счита за една от най-големите фигури на френския фройдизъм. Тя е оставила след себе си много трудове, някои от които теоретични, други – представяния на случаи, както и такива предназначени за широката публика. Франсоаз Долто е позната на българския читател с книгите “Когато се появи детето”, “Тийнейджърите”, “Женската сексуалност”.

Издаването на книгата е част от проекта на Център за психосоциална подкрепа “Социална превенция за деца и юноши в риск”, финансиран от програма ФАР “Развитие на гражданското общество”. Това издание стана възможно с подкрепата на професионалната асоциация “Българско пространство за психоанализа”. То е втората книга от издателска серия “Практики”, която двете организации инициираха през 2004 г. и в сътрудничество направиха възможно издаването на първата книга от серията - “Юношеството” от Патрик Деларош. Под печат е третата книга - “Фройд” от Патрик Ландман.

Представяме Ви за първи път на български език книгата на известния френския психоаналитик и детски психиатър д-р Патрик Деларош “Юношеството”. Текстът очертава основните моменти от психоаналитичната теория за юношеството като разкрива идеята за един несъзнаван процес, който актуализира наново едиповия комплекс и стадия на огледалото. На базата на многобройни клинични случаи, авторът се спира на онези нарушения и отклонения в този процес, които водят до психична патология. Обръща се внимание както на нормалните проявления на "кризата на юношеството", така и на специфичните за този период смущения, които в наши дни често засягат периода от пубертета чак до тридесетте. Накрая, авторът се спира на съвкупността от мерки и интервенции, които се препоръчват за посрещане на тази криза - от посещението на психотерапевт до психологическата подкрепа и насочването на родителите.

Превод от френски: д-р Анастасия Гамова.

• Прочети откъс: "Въведение: история на понятието юношество"

Книгата е издадена от Център за образователни програми и социални инициативи (София 2004) с финансовата помощ на програма ФАР 2001 на ЕК.