Принципи и практика в експресивната арт терапия


Принципи и практика в експресивната арт терапия

Паоло Дж.Нил, Елън Дж.Левин, Стивън К.Левин
343 стр., меки корици
ISBN 978-619-7037-08-1

Съдържание

Въведение 9

Стивън К. Левин

1. Философия на експресивната

арт терапия: poiesis като отговор на света 15

Стивън К. Левин

Въведение 15

Терапевтичната практика и критиката на модернизма 17

Модерността и разделението ум-тяло 19

Феноменологията и преодоляването на картезианския

дуализъм 23

Феноменология и съществуване: да бъдеш в света 25

Светът и земята: изкуството като въвеждане

на истината в действие 30

Poiesis като основа за Menschenbild

на експресивната арт терапия 37

Poiesis, хаос и лиминално преживяване 48

Лиминалността в терапевтичния процес 55

Лиминалност и преходно преживяване 60

Архетипна психология и въображение 64

Постмодернизъм и деконструирана психология

на въображението 71

Работа с травми и творбите на изкуството 78

Естетика след Аушвиц 87

Заключение 90

Използвана литература 94

2. Основи на теория на практикатa 97

Паоло Дж. Нил

6 Принципи и практика на експресивната арт терапия Въведение 7

ЧАСТ І: ДЕЦЕНТРИРАНЕ И АЛТЕРНАТИВНОТО

ПРЕЖИВЯВАНЕ НА СВЕТА: ТРАДИЦИИ

В ПРАКТИКАТА НА ПОСРЕДНИКА

НА ПРОМЯНАТА 99

Ритуали на възстановяване: архитектура, роля,

обстановка 99

Децентрирането, едно задължително условие за

алтернативно преживяване на света 108

ЧАСТ ІІ: ИЗКУСТВОТО И ИГРАТА СА НОСИТЕЛИ

НА ПРОМЯНАТА 110

Какво означава да „упражняваме“ изкуство или игра

по време на децентрирането и по какво това

се различава от другите методи на децентриране? 110

Осигуряване на поле за игра: Spielraum, като незаменимо

условие за алтернативното преживяване на света 115

Как изкуствата осигуряват регламентирано

поле за игра? 118

ЧАСТ ІІІ: ТЕОРИЯ НА ПРАКТИКАТА 122

Сърцето на една сесия – изкуството 122

Бележки относно цикъла на действия

и обратната връзка 152

Интердисциплинарни съображения

(сравни с Нил и др.,1995) 153

Интервенция 171

Тълкуване и анализ 193

Архитектурни съображения 208

Управление на творческия процес 215

Използвана литература 222

3. Практиката на експресивната арт терапия:

обучение, терапия и супервизия 225

Елън Дж. Левин

ЧАСТ І: ОБУЧЕНИЕ В ПРАКТИКАТА

НА ЕДНА ЕСТЕТИЧЕСКА ТЕРАПИЯ 225

Групово рисуване по време на обучението:

структуриране и де-структуриране чрез изкуството 232

Възбуденото чудовище: разчленяване и съчленяване 237

Клоунадата като интермодално експресивно изкуство:

обучение на терапевти чрез клоунада 252

Музиката като начин за работа с конфликти

в групата за обучение 261

ЧАСТ ІІ: ПРАКТИКАТА НА ЕДНА

ЕСТЕТИЧЕСКА ТЕРАПИЯ 265

Фара: освобождаване и раздяла 267

Робърт: игра със силата 278

Джак: на помощ 285

Сю и Сам: смъртоносна захватка и борба 289

Игра с реда и хаоса: детска игра

и арт-терапевтична група 298

Музиката като инструмент на реда в хаоса 309

ЧАСТ ІІІ: СУПЕРВИЗИЯ НА ПРАКТИКАТА

НА ЕДНА ЕСТЕТИЧЕСКА ТЕРАПИЯ 311

Учене чрез изкуствата: групова супервизия

на обучаващите се в експресивна арт терапия 318

Наблюдение и съвместна игра: групова супервизия

на една мултидисциплинарна група за обучение 327

Заключение 330

Използвана литература 334

ЗА АВТОРИТЕ 335

ИНДЕКС НА ТЕМИТЕ

ИНДЕКС НА АВТОРИТЕ

 

Осигуряване на поле за игра: Spielraum, като

незаменимо условие за алтернативното

преживяване на света

Действието „наужким“ или „сега ще се превърнем във...“ в

едно пространство на игра винаги има времеви, простран-

ствени и ситуационни аспекти. Тези „заклинания“ ни поз-

воляват да се разграничим от конкретното всекидневно

пространство, време и ситуация и да се отворим към ал-

тернативно преживяване на света, което предлага непред-

видими и непредсказуеми възможности.

Идеята за разширяване на полето на игра с ангажира-

не на въображението също е и често срещана концепция в

практиката на разрешаване на конфликти. Конфликтите

се представят в подобни практики като ситуации, в кои-

то няма избор и които дават усещане на участниците,

че са ограничени в полето на конфликта (неврозите също

могат да се разгледат като „стесняване“ от този вид). Де-

центрирането осигурява условия да напуснем зоната на

конфликт и да сме отворени към възможността за нови

действия и мисли.

Терапевтичните методи, основаващи се на системни-

те теории, твърдят, че едновременната интервенция

чрез намеса и разширяване на обхвата на играта може да

породи изненадващ авто-поетичен процес на подобряване.

Подсказките в подобни случаи осигуряват баланс между

чувството на откривателство и страха. Творческите

дисциплини могат да се представят като дисциплини за

игра, в които изследването на твореца е вид намеса и само-

организацията се случва в рамките на полето за игра, обо-

собено от пределите и ограниченията на самата играта

(материал, пространство, време и средства). Терапевтът

е играч в системата, в която не играе обичайната игра в

семейството (разпространено изказване във фамилната

терапия). Този метод на намеса отвън в системата също

се използва в много сценични терапии, ориентирани към

изкуството. Музикалните терапевти също често свирят

заедно с клиента, използвайки възможността за намеса,

като вкарват „смущения“.

Ние разграничаваме play (игра, игривост), game (игра,

роля) и играта в творческите дисциплини (във всекиднев-

ния език казваме изпълнявам музика/ play music, посещавам

пиеса/ go to a play и играя роля/ play a role1). Интересно е, че

само игровите терапевти успяват да сформират един-

на асоциация, в която да съчетаят всички школи в психо-

терапията. Може да предположим, че силното доверие в

метода на не-директна игра, споделян от всички тера-

певти, независимо от коя от школите са, ги обединява.

Теоретично би трябвало да е възможно за всички посре-

дници на промяната, които практикуват играта в рам-

ките на творческите дисциплини или ритуалната игра,

да намерят общ знаменател и да се обединят. Може би

затрудненията идват от въпроси като: защо индирект-

ната игрова терапия с деца е толкова успешна, защо е из-

ползвана от толкова много експресивни арт-терапевти

в работата с деца и какво прави експресивната арт-те-

рапия така свързана с изкуствата и с ритуалната игра в

работата с възрастни?

За да отговорим на тези въпроси трябва да разгледаме

разликите между характеристиките на играта с деца и

играта с възрастни. Децата, за разлика от възрастните,

все още имат достъп до заклинанията и магиите. Те мо-

гат да направят заклинание в сцена или роля с едно из-

речение, без да е необходим подиум и почти без декори.

„Сега ти си умрял“. „Аз ще съм пиян“. Възрастните са за-

губили тази наивност и невинност. Затова не е странно,

1 Непреводима игра на думи в англ. език, която няма аналог с

българския – Бел. прев.

че за възрастните сцената трябва да бъде ритуализира-

на. Така по същество може да направим следните разгра-

ничения в осигуряването на поле за игра за деца или за

възрастни:

• Осигуряването на поле за игра чрез индиректна игра

с деца е широко разпространена в експресивната

игрова арт-терапия. Теми като сексуалност, алкохол

и смърт може да се окажат свързани с повече труд-

ности, отколкото други, като гняв, ярост, тъга или

крайна регресия. Причина за това може да е детската

наивност и невинност и способността на децата да

се движат извън и във въображението посредством

„заклинания и магии“. Разбира се, игровия терапевт

трябва да осъзнава необходимите предпазни мерки,

когато работи с деца, претърпели насилие.

• Възрастните имат повече опит и са по-потопени в

реалността, така че за тях се изисква дисциплинира-

на форма на игра или на рамка, която да улесни раз-

граничаването от реалността. И все пак с възрастни

е полезно да се използват експресивните изкуства за

осигуравяне на „поле за игра“.

Експресивните изкуства предлагат сцена, платно,

студио за танци, ателие за изкуства и дистанцията

на въображението.

Ритуалните контейнери позволяват да достигнем

до тези теми игриво, защото тези рамки поставят

ясни граници между реалностите. Древният „Танц на

мъртвите“ или „Световната игра“ (все още изпълня-

вани от селските общности в Айнсиделн, Швейцария,

пред манастирите) позволяват на членовете на общ-

ността да изиграят роли и сцени от човешкия жи-

вот, едновременно тъмни и светли, без да бъдат сан-

кционирани във всекидневния живот. Това е пример за

архаична ритуална игра.

 

 

25.00 BGLЦена:
Loading Моля, изчакайте...

Заглавията от нашата издателска програма могат да бъдат намерени в книжарниците или да бъдат поръчани онлайн на нашия уебсайт. За повече информация…