Книги


Принципи и практика в експресивната арт терапия

Паоло Дж.Нил, Елън Дж.Левин, Стивън К.Левин
343 стр., меки корици
ISBN 978-619-7037-08-1
Additional DescriptionMore Details
Съдържание

Въведение 9

Стивън К. Левин

1. Философия на експресивната

арт терапия: poiesis като отговор на света 15

Стивън К. Левин

Въведение 15

Терапевтичната практика и критиката на модернизма 17

Модерността и разделението ум-тяло 19

Феноменологията и преодоляването на картезианския

дуализъм 23

Феноменология и съществуване: да бъдеш в света 25

Светът и земята: изкуството като въвеждане

на истината в действие 30

Poiesis като основа за Menschenbild

на експресивната арт терапия 37

Poiesis, хаос и лиминално преживяване 48

Лиминалността в терапевтичния процес 55

Лиминалност и преходно преживяване 60

Архетипна психология и въображение 64

Постмодернизъм и деконструирана психология

на въображението 71

Работа с травми и творбите на изкуството 78

Естетика след Аушвиц 87

Заключение 90

Използвана литература 94

2. Основи на теория на практикатa 97

Паоло Дж. Нил

6 Принципи и практика на експресивната арт терапия Въведение 7

ЧАСТ І: ДЕЦЕНТРИРАНЕ И АЛТЕРНАТИВНОТО

ПРЕЖИВЯВАНЕ НА СВЕТА: ТРАДИЦИИ

В ПРАКТИКАТА НА ПОСРЕДНИКА

НА ПРОМЯНАТА 99

Ритуали на възстановяване: архитектура, роля,

обстановка 99

Децентрирането, едно задължително условие за

алтернативно преживяване на света 108

ЧАСТ ІІ: ИЗКУСТВОТО И ИГРАТА СА НОСИТЕЛИ

НА ПРОМЯНАТА 110

Какво означава да „упражняваме“ изкуство или игра

по време на децентрирането и по какво това

се различава от другите методи на децентриране? 110

Осигуряване на поле за игра: Spielraum, като незаменимо

условие за алтернативното преживяване на света 115

Как изкуствата осигуряват регламентирано

поле за игра? 118

ЧАСТ ІІІ: ТЕОРИЯ НА ПРАКТИКАТА 122

Сърцето на една сесия – изкуството 122

Бележки относно цикъла на действия

и обратната връзка 152

Интердисциплинарни съображения

(сравни с Нил и др.,1995) 153

Интервенция 171

Тълкуване и анализ 193

Архитектурни съображения 208

Управление на творческия процес 215

Използвана литература 222

3. Практиката на експресивната арт терапия:

обучение, терапия и супервизия 225

Елън Дж. Левин

ЧАСТ І: ОБУЧЕНИЕ В ПРАКТИКАТА

НА ЕДНА ЕСТЕТИЧЕСКА ТЕРАПИЯ 225

Групово рисуване по време на обучението:

структуриране и де-структуриране чрез изкуството 232

Възбуденото чудовище: разчленяване и съчленяване 237

Клоунадата като интермодално експресивно изкуство:

обучение на терапевти чрез клоунада 252

Музиката като начин за работа с конфликти

в групата за обучение 261

ЧАСТ ІІ: ПРАКТИКАТА НА ЕДНА

ЕСТЕТИЧЕСКА ТЕРАПИЯ 265

Фара: освобождаване и раздяла 267

Робърт: игра със силата 278

Джак: на помощ 285

Сю и Сам: смъртоносна захватка и борба 289

Игра с реда и хаоса: детска игра

и арт-терапевтична група 298

Музиката като инструмент на реда в хаоса 309

ЧАСТ ІІІ: СУПЕРВИЗИЯ НА ПРАКТИКАТА

НА ЕДНА ЕСТЕТИЧЕСКА ТЕРАПИЯ 311

Учене чрез изкуствата: групова супервизия

на обучаващите се в експресивна арт терапия 318

Наблюдение и съвместна игра: групова супервизия

на една мултидисциплинарна група за обучение 327

Заключение 330

Използвана литература 334

ЗА АВТОРИТЕ 335

ИНДЕКС НА ТЕМИТЕ

ИНДЕКС НА АВТОРИТЕ

 

Осигуряване на поле за игра: Spielraum, като

незаменимо условие за алтернативното

преживяване на света

Действието „наужким“ или „сега ще се превърнем във…“ в

едно пространство на игра винаги има времеви, простран-

ствени и ситуационни аспекти. Тези „заклинания“ ни поз-

воляват да се разграничим от конкретното всекидневно

пространство, време и ситуация и да се отворим към ал-

тернативно преживяване на света, което предлага непред-

видими и непредсказуеми възможности.

Идеята за разширяване на полето на игра с ангажира-

не на въображението също е и често срещана концепция в

практиката на разрешаване на конфликти. Конфликтите

се представят в подобни практики като ситуации, в кои-

то няма избор и които дават усещане на участниците,

че са ограничени в полето на конфликта (неврозите също

могат да се разгледат като „стесняване“ от този вид). Де-

центрирането осигурява условия да напуснем зоната на

конфликт и да сме отворени към възможността за нови

действия и мисли.

Терапевтичните методи, основаващи се на системни-

те теории, твърдят, че едновременната интервенция

чрез намеса и разширяване на обхвата на играта може да

породи изненадващ авто-поетичен процес на подобряване.

Подсказките в подобни случаи осигуряват баланс между

чувството на откривателство и страха. Творческите

дисциплини могат да се представят като дисциплини за

игра, в които изследването на твореца е вид намеса и само-

организацията се случва в рамките на полето за игра, обо-

собено от пределите и ограниченията на самата играта

(материал, пространство, време и средства). Терапевтът

е играч в системата, в която не играе обичайната игра в

семейството (разпространено изказване във фамилната

терапия). Този метод на намеса отвън в системата също

се използва в много сценични терапии, ориентирани към

изкуството. Музикалните терапевти също често свирят

заедно с клиента, използвайки възможността за намеса,

като вкарват „смущения“.

Ние разграничаваме play (игра, игривост), game (игра,

роля) и играта в творческите дисциплини (във всекиднев-

ния език казваме изпълнявам музика/ play music, посещавам

пиеса/ go to a play и играя роля/ play a role1). Интересно е, че

само игровите терапевти успяват да сформират един-

на асоциация, в която да съчетаят всички школи в психо-

терапията. Може да предположим, че силното доверие в

метода на не-директна игра, споделян от всички тера-

певти, независимо от коя от школите са, ги обединява.

Теоретично би трябвало да е възможно за всички посре-

дници на промяната, които практикуват играта в рам-

ките на творческите дисциплини или ритуалната игра,

да намерят общ знаменател и да се обединят. Може би

затрудненията идват от въпроси като: защо индирект-

ната игрова терапия с деца е толкова успешна, защо е из-

ползвана от толкова много експресивни арт-терапевти

в работата с деца и какво прави експресивната арт-те-

рапия така свързана с изкуствата и с ритуалната игра в

работата с възрастни?

За да отговорим на тези въпроси трябва да разгледаме

разликите между характеристиките на играта с деца и

играта с възрастни. Децата, за разлика от възрастните,

все още имат достъп до заклинанията и магиите. Те мо-

гат да направят заклинание в сцена или роля с едно из-

речение, без да е необходим подиум и почти без декори.

„Сега ти си умрял“. „Аз ще съм пиян“. Възрастните са за-

губили тази наивност и невинност. Затова не е странно,

1 Непреводима игра на думи в англ. език, която няма аналог с

българския – Бел. прев.

че за възрастните сцената трябва да бъде ритуализира-

на. Така по същество може да направим следните разгра-

ничения в осигуряването на поле за игра за деца или за

възрастни:

• Осигуряването на поле за игра чрез индиректна игра

с деца е широко разпространена в експресивната

игрова арт-терапия. Теми като сексуалност, алкохол

и смърт може да се окажат свързани с повече труд-

ности, отколкото други, като гняв, ярост, тъга или

крайна регресия. Причина за това може да е детската

наивност и невинност и способността на децата да

се движат извън и във въображението посредством

„заклинания и магии“. Разбира се, игровия терапевт

трябва да осъзнава необходимите предпазни мерки,

когато работи с деца, претърпели насилие.

• Възрастните имат повече опит и са по-потопени в

реалността, така че за тях се изисква дисциплинира-

на форма на игра или на рамка, която да улесни раз-

граничаването от реалността. И все пак с възрастни

е полезно да се използват експресивните изкуства за

осигуравяне на „поле за игра“.

Експресивните изкуства предлагат сцена, платно,

студио за танци, ателие за изкуства и дистанцията

на въображението.

Ритуалните контейнери позволяват да достигнем

до тези теми игриво, защото тези рамки поставят

ясни граници между реалностите. Древният „Танц на

мъртвите“ или „Световната игра“ (все още изпълня-

вани от селските общности в Айнсиделн, Швейцария,

пред манастирите) позволяват на членовете на общ-

ността да изиграят роли и сцени от човешкия жи-

вот, едновременно тъмни и светли, без да бъдат сан-

кционирани във всекидневния живот. Това е пример за

архаична ритуална игра.

 

 


25,00 BGLPrice:
Loading Моля, изчакайте…

Да се родиш недоносен

Катрин Вание

320 стр., меки корици
ISBN 917-619-7037-10-4

Additional DescriptionMore Details

Катрин Вание е доктор по психология, психоаналитик, член на френската психоаналитична асоциация  Еспас аналитик и асоцииран изследовател към Центъра за изследвания  Психоанализа, Медицина и Общество в Университета Париж-Дидро. Тя е ученичка и последователка на едни от големите имена във френската психоанализа Франсоаз Долто и Мод Манони. Автор е на статии и книги свързани с проблемите на детството и със специфичния й опит като дългогодишен психоаналитик в Отделението по неонатология в болница Делафонтен в Сен Дени. Катрин Вание е Кавалер на Ордена на почетния легион, най-високото френско отличие за граждански заслуги.

Съдържание:
 

Увод

Глава 1. Психоанализа и неонатална реанимация

Неонатологията, една нова специалност

Сен Дени: Отделението по неонатология в болница Делафонтен

Леа

Ко-реанимация

Трансфер

С родителите

С бебетата

С екипа

С лекарите

Грегоар

Грижи за развитието и “предполагане на субект”

 

Глава 2. Работа със семействата

Майките

Амбивалентност и майчинство

Преждевременни  майки

От майки към дъщери

Ноел

Травматични раждания

Жозефин

Експериментът “Still Face”

Майки- жертви

Агнес: травматизмът на раждането

Малика: Мястото във фантазма

Мюриел: силата на вярването

Недоносеност и асистирана репродукция

 

Бащите

Фани

Людивин

“Холдинг” и място на бащата

Семейната двойка

Клуб на родителите

Прием  на братята и сестрите

Подготовка за завръщане у дома

Стаята  майка-бебе

Консултацията

 

Глава 3. Бебета “въжеиграчи“

Бебета на науката

Мястото на децата в нашето общество

Компетенциите на новородените бебета

Нора

“Капризи” на бебетата

Бебето и езикът

“Майчиният език”

Бебето и гласът

Мелиса

На  какво ни учат недоносените  бебета

Ана и Анна

Бебето и апаратът

Раждане на субекта

 

Глава 4. Работа с екипа

Отделението по неонатология

Алис

Бебетата, акушерките и медицинските сестри

Екипните събрания

Анонимно раждане

Мари: момичето, което не обичаше вълшебни приказки

Екипът и родителите

Жад

Палиативните грижи

Лиу

Уведомяване на родителите за аномалия

Уведомяване за синдром на Даун

Адриен

 

Глава 5.  „Бившите“ недоносени бебета

Бъдещето на недоносените бебета

Консултация в неонатологията на болницата през едно априлско утро на 2012

Спомените на бебетата

Луи

Клеманс

Недоносеност:  с какви симптоми се свързва днес?

Артур

 

 

Глава 6. Мястото  на психоаналитика

 

Необходими ориентири

Изследователски проект

Болница Делафонтен

Недоносеност и социална несигурност


25,00 BGLPrice:
Loading Моля, изчакайте…
Страници: Pages: « First < Previous 12 3 4 5Next >Last »
Заглавията от нашата издателска програма могат да бъдат намерени в книжарниците или да бъдат поръчани онлайн на нашия уебсайт. За повече информация…