Експресивна арт терапия

Експресивна арт терапия

Сюзън Дарли, Уенди Хийт
264 стр., меки корици
ISBN 978-619-7037-02-9

Съдържание

Предговор . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7
Въведение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11
Защо чрез изкуството? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 13
За кого е тази книга? . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 29
Как да се държим с пациентите:
Присъствие, Присъствие, Присъствие . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 37
Всичко, което е необходимо да знаете,
за художествените материали . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 43
По местата, готови, старт! . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 49
Бележки по практиката . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 55
Упражнения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 75
Упражнения за загряване . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 77
Упражнения според използваните
художествени средства . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 111
Упражнения според темите за изследване . . . . . . . . . . . . . . . . 129
Приложения . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 245
Приложение А:
Готови фигури за изрязване и проекти . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 246
Приложение Б:
Асоциации и професионални организации . . . . . . . . . . . . . . . 253
Приложение В:
Използвана литература . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 255
Приложение Г:
Допълнителна литература . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 256
Индекс на упражненията . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 259

Предговор

В продължение на много дълго време възгледите за превенция
на болестите и подкрепата на здравето бяха доминирани от идеите
за медицински интервенции (напр. програми за ваксинации – като
тази за детски паралич, предписване на лекарства за високо кръвно
налягане–за предотвратяване на инсулт, препоръчването на приема
на ниски дози аспирин – за да се понижи рискът от сърдечен удар,
насърчаването на режимно приемане на калций – за да се преборва
остеопорозата и т.н.). Едновременно с това се препоръчваха преван-
тивни здравни поведения (напр. редовни физически упражнения,
спиране на тютюнопушенето, умерено пиене, здравословно хранене
и т.н.). Междувременно художниците и експресивните арт терапевти
успяха да открият и признаят терапевтичните и превантивни въз-
действия, които изкуството има върху здравето на човека.
Само че нашето общество е от типа „Докажи ми“ и изисква ясни
количествени измерения за положителни резултати от конкретни на-
учни изследвания, преди да може да заключи, че дадена интервенция
наистина работи, без значение колко други качествени измерения са
публикувани междувременно. В допълнение, освен доказателства,
нашето общество изисква също така да се демонстрира механизмът,
който може да обясни начина на работа. В противен случай доказател-
ствата често могат да бъдат отхвърлени като недостатъчно убедителни
или несъстоятелни. Изискването за предоставяне на конкретен меха-
низъм на интервенция е особено валиден за поведенческите терапии,
докато по отношение на медикаментите се наблюдава двойствен
стандарт: голямо количество лекарства се употребяват там, където
механизмът им на действие в посока на резултата, който се постига,
е фундаментално неизвестен. Особено в случаите, където се използва
арт терапия, очевидните положителни резултати често биват тривиал-
но анализирани като „ефектът на Хоторн“1, тъй като няма определена
теория или механизъм, които да обяснят това, което се вижда.

1 Ефектът на Хоторн е широко приета теория, съгласно която се смята, че
даден човек променя поведението си, за да задоволи очакванията на наблюдава-
щите го, когато знае, че е наблюдаван, а не в отговор на някакво експериментално
влияние. (Бел. пр.)

Най-после обаче настъпва промяна в начина, по който се гледа
на ролята на изкуството в подкрепа на здравето. Последните науч-
ни изследвания са показали, че дори хора на средна възраст над 80
години демонстрират укрепване на здравословното си състояние и
положителни резултати в посока превенция на болестите, след като
активно са се занимавали с изкуство. Това бяха част от резултатите
от многонационалния ми проект „Творчество и напреднала възраст“,
който аз осъществих след двадестгодишната ми кариера като водещ на
програми за възрастни към различни национални здравни институти
в САЩ. Средствата за проекта бяха осигурени от Националния фонд за
изкуства и от Института за психично здраве към Националния здравен
институт, заедно с четири други федерални и частни програми, свър-
зани с темата.

В проекта „Творчество и напреднала възраст“ хората, участващи в
творческите програми, само след една година показаха цялостно по-
добро здраве, по-редки лекарски посещения, намалени лекарствени
дози, по-добро психично здраве според резултатите от стандарти-
зираните тестове, както и повишена жизненост в ежедневието си, в
сравнение с хората от контролната група, които бяха на приблизително
същата възраст и в приблизително сходно функционално състояние
(Коен, 2006). Тези резултати бяха изцяло в посока на подкрепа на
здравето и превенция на болестите, както и в посока на намаляване
на рисковите фактори, отвеждащи до нуждата от дългосрочна про-
фесионална грижа.

Изследването беше изградено върху теория, според която бяха
приложени два основни механизма, за да обяснят положителните
резултати: (1) Взаимодействието с изкуството увеличава чувството
за майсторство на участниците – т.е. тяхното усещане за контрол.
Преживяването на увеличеното чувство на контрол от своя страна
се асоциира с укрепване на имунната система – положителна пси-
хо-невро-имунологична реакция, както демонстрират предходни
изследвания. (2) Участниците в проекта работят по творческите
задачи заедно с други хора, получавайки положителна подкрепа от
групата. Значимите междуличностни взаимоотношения и груповата
подкрепа, също както чувството за контрол, влияят положително
върху психо-невро-имунологичния ефект, както е установено и в
други изследвания.

Освен това, средствата на изкуството, които в този проект включ-
ваха музика, визуални изкуства, поезия, творческо писане и др., има-
ха положителна жизнено-подкрепяща функция, тъй като поддържаха
участниците заети. В крайна сметка всички знаем, че от времето на
пещерния човек, изкуството лежи в душата на човека. Последни-
те проучвания в сферата на мозъчната дейност посочват, че през
втората половина на човешкия живот, лявото и дясното полукълбо
действат по-синхронизирано, което прави творческата работа още
по-приятна. Това може да помогне да се обясни защо фолклорното
изкуство включва предимно по-възрастни творци. Особено с напред-
ване на възрастта, изкуството е като шоколад за мозъка.
Казвайки всичко това, мога да заявя, че няма по-навременен
учебник от „Практическо ръководство по експресивна арт терапия“
на Сюзън Дарли и Уенди Хийт, като се има предвид новопризнатото
от здравните служби въздействие – творческият процес има доказа-
но лечителни сили. Тази книга е изключително креативна, пълна с
творчески практически техники, уместни насоки и уроци, цитиращи
отлични клинични примери. Всички практикуващи в здравните сре-
ди – лекари, както и всички, свързани с лекарската професия – могат
да използват тази книга за истински терапевтични и подкрепащи
здравето упражнения за своите клиенти и пациенти. Тя е приспосо-
бена за всякакви възрастови групи, за различни клинични среди, за
индивидуална и групова работа. Тази книга обещава да бъде извън-
редно добро средство за приложението на най-последните открития
на науката в областта на здравната грижа и на изкуството в полза на
практикуващите и техните пациенти. Като последен коментар върху
потенциалното въздействие, което Дарли и Хийт описват в своята
значима книга, прилагам описание на преживяването на съпругата
ми Уенди Милър, скулптор и експресивен арт терапевт. Нейното
взаимодействие с изкуството по време на престоя є в болница като
дете, както техниките, описани в тази книга, са повлияли дълбоко
на посоката на работата є през целия є живот. Милър пише:
Спомените ми за творческите задачи в болницата живеят в мен
45 години – стоят с такава кинетична яснота, с каквато бих искала
да преживявам по-скорошните събития от живота ми! Когато бях на
11 години, прекарах три месеца в детската болница в Бостън, Маса-
чузетс, възстановявайки се след тежка травма на крака вследствие
на инцидент със ски. Тази болница се намираше на три часа от дома
ни в Мейн, така че моите родители идваха само от време на време,
докато бях там. В стаята ми имаше младо момиче на име Синтия
от Китай, страдаща от детски паралич, друго момиче с изкривен
гръбнак и трето момиче с левкемия. Всички бяхме уплашени и са-
мотни. След известно време постепенно започнахме да се чувстваме
по-комфортно, след като нуждите ни от игра, приятелство, грижа и
здраве бяха посрещнати. Този процес се случи по много различни
начини, но никога няма да забравя стаята за творчески дейности
и нашият много специален фасилитатор. Тя създаде всевъзможни
начини за всеки един от нас да рисува, да моделира и най-важното –
да използва въображението си за лекуване – помогна ни да доведем
интуицията си до върховете на пръстите си, оставяйки отпечатъци и
следи, които някъде по пътя започваме да наричаме изкуство. Това
никак не беше лесно начинание, понеже Синтия беше в железен
пояс, аз бях с тракция1, да не говорим за емоционалната и културна
изолация, която налага животът в болница, далеч от семейство и
приятели, бивайки заобиколени на толкова крехка възраст от теми
за живота и смъртта. Там направих съвсем първата си скулптура и тя
винаги е била спомен и повратна точка за откриване на житейската
ми кариера като творец/скулптор и експресивен арт терапевт. Моята
идентичност в тази сфера беше диктувана от интимността на онова,
което научих като дете, творейки в болничното си легло.

Д-р Джийн Д. Коен
лекар, Директор на Център за хора в напреднала възраст,
Професор по наука за здравната грижа, Професор по психи-
атрия и поведенчески науки към Университета Джордж Ва-
шингтон; автор на книгата „Творческа възраст: Да събудим
творческия потенциал през втората половина на живота си“
и „ Зрял Ум: Положителната сила на остаряващия мозък“

18,00 BGLPrice:
Loading Моля, изчакайте...
  1. No comments yet.

You must be logged in to post a comment.